Анди Ремик - Спирала

Сивата фигура вдигна глава с бързо движение, подобно на нападаща богомолка.

После плавно вдигна пистолета на Евос от пода.

— Ах ти!… — изсъска Дазна. Красивите й устни бяха разкривени от ярост. Хвърли се напред, натисна спусъка, от затвора заизлитаха гилзи, но сивата фигура бе…

Изчезнала.

Дулото нежно погали Дазна по слепоочието. Три заблудени куршума се забиха в мазилката, преди Джакс да насочи оръжието си към сивата фигура в другия край на помещението. Прекалено късно…

„Не“ — безмълвно се размърдаха устните му.

Сивият нападател натисна спусъка на пистолета и докато мозъкът на Дазна изхвърчаше от едната страна на главата й, се оттласна от падащото й тяло, сви се на кълбо, незнайно как избягвайки пищящите 7,62-милиметрови куршуми на Джакс, и се претърколи към ниския дървен сандък. Сякаш от нищото се появи пушка — помпа и се разнесе тежко басово бум . Джакс прелетя през стаята, остави огромна кървава диря върху мазилката на стената и се строполи по очи на земята, без да помръдне повече.

Внезапно всичко замръзна и се възцари ужасна тишина. В слабата трептяща светлина помръдна само коленичилата, свила се фигура на Саша Бора — той бавно вдигна глава, огледа се и треперливо пое дъх. Разбра — разбра, че е извадил късмета да остане жив, че му се е разминала участта да е труп, въргалящ се до трите окървавени тела на пода.

Облечената в сиво фигура — мъж? жена? — стоеше до него с пистолета в ръце.

— Аз… дойде тъкмо навреме — изхриптя Саша Бора с напукани от напрежението устни.

Фигурата не каза нищо. Не помръдна. Не произнесе нито звук.

Саша се загърчи нервно, внезапно плувна в пот.

— Не мога да повярвам, че уби трима души от ударната група — изграчи той. Фигурата остана все така неподвижна; нямаше никакъв отговор. — Как е възможно да се движиш толкова бързо? И дали си тук за това, за което предполагам? У мен е. Не се безпокой, на сигурно място е, носех го на… него.

Дулото помръдна и двата изстрела размазаха Саша Бора на безформена каша в ъгъла. Оръжието изтрака в локвата кръв на пода. Меките черни ботуши оставяха алени следи по плочките. Облечената в сиво фигура натисна едно копче и капаците на прозорците започнаха да се вдигат.

Фигурата отиде до изящно украсения кожен куфар, метнат настрана по време на бъркотията. Ръцете й се раздвижиха сръчно и отвориха скритото отделение под фалшивото дъно. Металните листа проблеснаха и след миг изчезнаха под тясното сиво облекло.

Убиецът скочи на балкона и погледна към джунглата далеч долу. Ярките утринни лъчи осветиха сцената и за миг бакърените очи сякаш заблестяха като разтопен метал.

После фигурата изчезна — останаха единствено кървави отпечатъци по парапета.

Някъде отдалеч се чуха автоматни откоси.

Стражите, които оглеждаха стаята и четирите трупа, се спогледаха разтревожено.

— Как е успял да отвори цифровите ключалки? Мислех си, че са абсолютно сигурни. Милиард шибани комбинации, поне така чух.

— Хей, виж тук.

Спуснаха се към зеещия прозорец, видяха следите от съсирена кръв и погледнаха надолу към безкрайната джунгла…

Нещо едва видимо се спусна и приклекна във влажното, капещо мазе дълбоко под и в постройката на високата скала. Чу се дращене на метал по камък. След това се появи слаба червена светлинка, предвещаваща смърт и разрушение.

Бомбата се взриви.

Пламъци и адски стихии с писък се втурнаха в постройката и я разкъсаха на парчета със силата на отприщена химическа диващина.

В джунглата долу се посипаха дребни камъчета, последвани от по-тежки парчета мазилка и камъни — описваха дъги през зеленината и тропическата утринна мъгла.

Черен дим се издигна към небето и закри току-що изгрялото слънце.

Вятърът виеше зловещо над бушуващото Северно море и запращаше вълна след вълна срещу извисяващата се тъмна и мрачна, блъскана и разтърсвана от стихията метална структура.

Нефтената платформа бе стара, захвърлен непотребен остатък на една от най-големите петролни компании на света. Ръждясващите машини вече не сондираха и не изпомпваха, морската пяна постепенно изяждаше високата кула, огромните двигатели вече не боботеха, изпълнени с живот. Платформата бе изхвърлена ненужна вещ — изоставена, обезчестена, изнасилена, опразнена, обрулена, изчукана и забравена.

Сега представляваше запуснат стоманен призрак.

Почти запуснат…

Една фигура в плътно прилепнало черно облекло и с маска се плъзна в чернотата от някаква дупка в търбуха на машината. Ръце в ръкавици се вкопчиха в ръждясалия парапет и човекът вдигна глава и ахна, когато вятърът го разтърси, сграбчи го в мощната си прегръдка и му обеща…