Анди Ремик - Спирала

На лицето на Картър се появи гадна усмивка и замръзна.

„Ах ти, нещастник шибан — въздъхна Кейд. — Бяха трима! Знаеше го. Видя ги. Застреля двама. Третият се промъкна зад теб, докато стреляше…“

— Пистолетът на пода. Веднага.

С много бавни движения Картър остави пистолета си на мрамора. Оръжието изтрака.

— Стани. Бавно .

Картър се изправи, очите му трескаво търсеха някакъв изход от положението.

— Тръгни към Фойхтер.

Картър бавно тръгна. Не погледна към Наташа. Знаеше, че ги е чула. Продължи да върви, докато пред очите му не се появи…

Фойхтер.

Усмихваше се — въпреки раните, въпреки разкъсващата болка. Направо сияеше. С мъка се настани на раздраното от куршуми канапе и нехайно си погледна часовника.

— Три минути, Картър. Очертава се прекрасно зрелище.

„Питай го какво иска“ — каза Кейд.

— Какво искаш, Фойхтер?

— Разбираш ли, момко, тъкмо в това е разликата между теб и мен. Ти винаги искаш нещо. Докато аз… аз нищо не искам. Оставил съм се на смъртта. Всъщност дори съм изумен, че оживях толкова дълго. Сега единственото ми удоволствие е да гледам как тъпата ти тлъста муцуна се пръска на парчета. И да зная, че си умрял на тъмно. Че си умрял, без да получиш отговорите си. Че си умрял, питайки се какво е мястото на QIII, на Спиралата и на нексовете в този прекрасен пъзел… Наистина много подценяваш враговете си.

— Можеш да направиш едно добро дело, Фойхтер. Пусни Наташа. Тя няма нищо общо с това. Абсолютно нищо. Остави я да се махне оттук. Тя е невинна.

— О, по това може да се поспори, приятелю! — меко каза Фойхтер и интелигентните му очи проблеснаха на слабото осветление. — Тя е една от нас, господин Картър. Наташа Молино е дъщеря на Гол и е на наша страна .

Дълбоко мрачно пространство зейна между Джем и австрийската долина далеч долу.

Световъртежът го удари с юмрука си. Чуваше се слабо бръмчене, докато се носеше по дебелото стоманено въже — мъничка люлееща се фигура, увиснала над безкрайния мрак, отворил огромната си лигава паст и очакващ да погълне късче вкусна плът. Джем събра крака, вдигна колене до гърдите си и се съсредоточи.

Мракът се носеше покрай него във вихър от дъжд и вятър.

Студените капки жилеха очите му, непрекъснато трябваше да мига, за да вижда.

Сърцето му биеше бясно.

Под и пред него Камъс изглеждаше като слабо осветен правоъгълник. Дори докато летеше в мрака, можеше да види как товарните хеликоптери продължават да напускат старата база. Погледна вдясно и видя Свещеника — не му отстъпваше по скорост в това безумно спускане; бе вдигнал ръце високо над главата си и се олюляваше в синхрон с въжетата.

Дебелите въжета се спускаха от началото на лифта до централната „отпусната“ част по средата над долината, след което се издигаха нагоре към Камъс, който се намираше малко по-ниско от началната им точка. Джем прелетя през първия участък, стигна до най-долната точка и усети как скоростта му рязко пада. Натисна с палец едно малко ключе на плъзгача и задейства мъничкия двигател в устройството. Скоростта му се увеличи, Джем прелетя през най-ниската точка и продължи нагоре към базата.

Огромното туловище на Гросглокнер се извиси пред и около него. Поръсените със сняг и лед дървета изглеждаха миниатюрни. Отпред, издълбан в сърцето на планината, приближаваше самият Камъс.

По-скоро усети, отколкото видя, че Свещеника започна да намалява скоростта. Помисли си, че нещо не е наред, и също забави изкачването си, и погледна партньора си в това ексцентрично цирково представление. Двамата спряха.

Вече бяха много по-близо и можеха да наблюдават активността в базата. Свещеника извади цифровия си бинокъл и огледа сцената, увиснал на една ръка.

Джем облиза устни. Беше потен под мократа качулка. Ръцете и раменете започваха да го болят. Разкърши врат и погледна надолу: краката му се олюляваха безпомощно над бездната. Някакво малко демонче в главата му се обади подигравателно — ами ако плъзгачът се повреди? Ами ако си останеш заседнал тук? Ами ако ви видят и започнат да стрелят?

Усмихна се. Вятърът го подмяташе. Дъждът шибаше в очите му.

Не бих се отказал за нищо на света, помисли си.

Свещеника му направи знак и му метна бинокъла. Джем го улови, увисна на една ръка и погледна към базата. Бяха останали осем хеликоптера. Имаше и много нексове, облечени в сиво и черно. Повечето се качваха в товарните чинук. Забеляза и други, по-малки черни машини.