Анди Ремик - Спирала

■ Още СЕГА слизам при компютъра. Но първо ще повикам охраната! Приятел, който и да си, здравата си загазил. Излиташ от Спирала_Q. Кажи сбогом на пенсията и премиите.

Без да откъсва очи от терминала, посегна към комуникатора. Нещо не беше наред. Екранът не беше наред, а адресът, от който идваха съобщенията, наистина бе на компютъра на QIII. Някой би трябвало да пренасочва данните, а това бе почти невъзможно. И определено загуба на време. Изцъка раздразнено с език и започна да набира номера на охраната… и в този миг терминалът оживя отново…

■ Class relay ■ terninal 556 ■ qiii mainframe logon 01001010 Не ви съветвам да го правите, ако желаете да живеете.

Пръстите й спряха. Погледът й се местеше от екрана към комуникатора в ръката й и обратно. Нима я наблюдаваха? Нима я наблюдаваха и в момента ?

Мамка му . Нима в апартамента имаше някой?

Грабна чука и рязко са извъртя.

Нямаше никого. Бе сама.

Облиза пресъхналите си устни.

Струйка пот се стече по гърба й под пижамата.

■ Class relay ■ terninal 556 ■ qiii mainframe logon 01001010 Моля изслушайте ме. Няма да продължи дълго. Давам ви тази информация защото вие ме създадохте. Давам ви тази информация, защото съм жив благодарение на вас. Аз съм кубичен процесор qiii код 8546539769809832873. Вие сте чудесен програмист, но в момента пренаписвам по-голямата част от кода ви, за да го оптимизирам и да оправя някои малки грешки. Би трябвало да преминете на шестнайсетичен код — на него сте по-добра, отколкото на десетичен.

Джесика зяпна.

По дяволите, това не може да е истина — помисли си. — Процесорът разговаря с мен?

Отново започна да пише:

■ Какво искаш? И защо животът ми е в опасност?

■ Class relay ■ terninal 556 ■ qiii mainframe logon 01001010 Слушайте внимателно:

1) Спирала_Q знае, че вие сте отмъкнала плановете

2) Поради изтичането на информация и някои други фактори относно новата подвижна база, където ще се осъществи окончателното пускане на qiii, тази фабрика/сграда/база трябва да се опразни — очисти — унищожи

3) 30% от всички настоящи служители в тази единица следва да бъдат премахнати / не разбирате какви високи залози правят хората, които ви наемат — изглежда, в ешелоните на Спиралата има разрив

4) Избиването вече е започнало; проверете личните си векторни връзки

5) Разполагате с около пет минути, преди да пристигнат убийците некс

Джесика се усмихна. Това беше майтап, нали? Някаква шантава шега на Адамс и Йохансен, защото са разбили Световния код и QIII най-сетне работи. Усмивката й се разтегна до ушите. Копелета! Почти им беше повярвала!

Без да сваля усмивката от красивото си лице, тя написа:

■ Кой от вас ми крои номера, гадинки такива?

■ Class relay ■ terninal 556 ■ qiii mainframe logon 01001010 Проверете векторните си връзки. ВЕДНАГА

Думата ВЕДНАГА замига на екрана. Усмивката изчезна от лицето й. Джесика бързо отиде до нощната си масичка, отвори долното чекмедже и натисна едно скрито копче. „Огледалото“ примигна и оживя — това бе нейната тайна, нейната лична навигационна система из стаите и апартаментите на богатите и прочутите в Спирала_Q…

Беше включила всичките си приятели към допълнителния код в официалните наблюдателни системи на Спирала_Q. Огледалото заблестя като течен живак. Тя набра кода на апартамента на Адамс — само всекидневната, а не някаква безвкусица като спалня или тоалетна. Огледалото затрептя и показа образ…

Устата й се отвори. После се затвори. Бързо.

Видя облечена в сиво фигура; сива качулка; стоеше като страж пред вратата на спалнята. Държеше автомат със заглушител. Не се обърна, когато друга фигура — друг некс извлече Адамс от спалнята. Гърлото му бе прерязано. Счупените му очила висяха на бузата му, задържани само от едното му ухо. Езикът му бе изплезен. Кръв течеше по гърдите му и капеше на пода. Нексът го повлече по килима и го пусна като чувал до вратата.

Тя превключи канала.

Йохансен — с вдигнати ръце и разкривено от ужас лице.

Куршумът проби бузата му и пръсна мозъка му върху любимата му репродукция на Мона Лиза. Кръв и мозък потекоха по стъклото и Йохансен се свлече на пода…

Та превключи пак. И пак.

Празни стаи.

В някои — трупове.

Превключи към задната част на сградата. Там имаше пет големи транспортни хеликоптера СН–47G Чинук-Т с оставени на празни обороти двигатели и редица грамадни военни камиони с огромни пустинни гуми. Задните им врати бяха отворени и в някои от тях се виждаха купчини мъртви тела. Появиха се нексове, мъкнеха трупове — мъже и жени, с които Джесика бе работила, беше се шегувала, бе разговаряла само преди няколко часа…