Артюр Рембо: Озарения

Той е обичта и настоящето, защото е разтворил вратите на дома — и за пенестата зима, и за глъчката на лятото, защото той е пречистил и напитките, и храната, той е очарованието от изплъзващите се пространства и свръхчовешката радост от пристана. Той е обичта и бъдещето, силата и любовта, която ние — затънали в ярост и отегчение — виждаме да витае сред буреносното небе и знамената на екстаза.

Той е любовта, най-точната — преоткритата мярка, дивният и неочакван разум, и самата вечност: този прекрасен механизъм, надарен с фатални качества. Изпитахме целия ужас от неговата благосклонност — и от себе си: о, радост от нашето здраве и порив на нашите дарби, егоистично чувство и страст към него, към тоя, който ни обича през целия свой безконечен живот…

И ние го помним, и той поема на път. И щом Обожанието ни напусне — звънва неговото обещание, звъни: „По дяволите тези суеверия, тези стари тела, тези семейства и векове. Времето се е сгромолясало!“

Той няма да изчезне, няма да се спусне от небето и няма да изкупи нито женската ярост, нито веселието на мъжете и целия този грях: защото го има и е обичан.

О, тези дихания, образи, пътища: тази ужасяваща бързина в усъвършенстването на формите и деянията!

О, плодовитост на разума и безконечност на всемира!

Неговото тяло! Въжделено освобождаване, крушение на изяществото, сблъскало се с новото насилие!

Ето го, ето го и него — цялата някогашна коленопреклонност и мъчителното изправяне по неговия път.

Неговата светлина! Всички шумни и неспокойни страдания глъхнат, превръщат се в още по-мощна музика.

Неговата крачка! Преселения, много по-необгледни и от древните нашествия.

Той и ние! Гордост, много по-благосклонна от изгубеното милосърдие.

О, свят! И светлата песен на новите злочестини!

Той ни позна — всички — и всички обикна. Дано съумеем — в зимната нощ, от връх на връх, от бурния полюс до замъка, от тълпата до морския бряг, от поглед до поглед, силни и отмалели от чувства — да го повикаме, да го видим и изпроводим; и сред морската бездна, и горе, сред снежните пустини — да следваме неговия поглед, неговото дихание, тяло и светлина.

© Кирил Кадийски, превод от френски

Arthur Rimbaud

Les Illuminations, 1874

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Артюр Рембо. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактори на първото издание: Силвия Вагенщайн и Иван Теофилов

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-031-5

Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14838]

Последна редакция: 2010-01-04 23:00:00

Кафе, разредено с вода или алкохол — Б.пр.

Прелестно създание (англ.) — Б.пр.

Гуарани — индианско племе в Парагвай. — Б.пр.

Вълшебно, приказно (англ.) — Б.пр.

Отчаян, готов на всякакъв риск (исп.) — Б.пр.

Нос, на който в XIX век е издигнат импозантен грандхотел, това е и поводът за написването на творбата. — Б.пр.

Надземна железница (англ.) — Б.пр.

От Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива — синоним на варвари — Б.пр.

У древните германци — богини на съдбата — Б.пр.

Основа (англ.); Рембо има предвид едноименния герой на Шекспир от „Сън в лятна нощ“. — Б.пр.

Пламенност, мъжество (англ.). — Б.пр.