Жаклин Рединг - Да откраднеш рая

— Тя е изключително дете — каза тя, докато Фийби се занимаваше е войниците.

— Вярно е — отвърна Данте. — Как ми се иска майка ми да я познаваше!

Фийби ги погледна и се усмихна широко. Беше заобиколена от всички страни от войници.

— Вижте, вече са готови за битка. Само ми се иска и госпожа Филиуикит да беше с тях — Намръщи се. — Забравих я в Лондон.

— Тогава просто ще трябва да отидем да я вземем — каза Джилиън.

— Да, но сега ми липсва!

Данте присви очи:

— Знаеш ли… — Изправи се и отиде до малък шкаф. — Майка ми имаше кукла, която би могла да свърши работа, докато госпожа Филиуикит е на гости при нашите приятели в Лондон. — Той отвори двете врати на шкафа. — Да, ето я, точно както си мислех.

Фийби стана и отиде бързо до него. Данте се обърна и й подаде малка кукла с великолепна бална рокля от розова коприна, която проблясваше на слабата светлина.

— Тази кукла е принадлежала на майка ми, когато е била малко момиченце. Запазила я е за сестра ми, но мисля, че много би се радвала, ако я дам на теб.

Фийби взе куклата.

— Колко е красива! Вижте, дори обувките й са в тон с роклята. Как е името й?

Данте се усмихна.

— Можеш да я наричаш Хелена. Така се казваше майка ми.

— Хелена — кимна Фийби и притисна куклата до гърдите си. — Майка ти приличаше ли си с куклата? Мама казваше, че моята кукла прилича на мен.

— Мисля, че майка ми наподобяваше малко тази кукла. Имаше същата черна коса, а очите й бяха сини като твоите. — Обърна се и огледа таванското помещение. — Мисля, че тук някъде имаше неин портрет. — Той потърси няколко минути, докато най-сетне го откри, прибран заедно с няколко други под тънка кърпа. След това го вдигна и го избърса от праха. — Това е майка ми, Фийби. Твоята баба.

— Та това е Добрата дама! — изписка радостно Фийби. — Помниш ли, че ти разправях за нея, Джилиън? Даваше ми подаръци, когато мама ме водеше при нея на гости в Лондон.

Данте погледна слисано Фийби, като се чудеше дали е чул правилно.

— Майка ти те е водила на гости на тази дама в Лондон? Сигурна ли си, че е тя?

— Да, мама постоянно й пишеше, а тази дама й отговаряше, за да я пита за мен. Беше страшно мила.

Внезапно Джилиън си спомни нещо; купчините писма, които бе видяла в един куфар, когато с Данте дойдоха за пръв път в таванската стая, за да търсят дървените войници. Дали бяха…

Тя ги намери и прочете първото.

— Виж, Данте! Това са писмата на Илайза до майка ти. Започват с раждането на Фийби и й разказват всичко за нея — за първите й крачки, за първите й думи, всичко. Майка ти ги е запазила. Очевидно ги е съхранила за теб.

Данте взе писмата и ги прочете.

— Майка ми е знаела за Фийби. Знаела е, но нищо не ми е казала. Защо не ми е казала, че имам дъщеря, дори и Илайза да не е искала?

Джилиън сложи ръка на рамото му, докато той прочете още няколко.

— Знаела е за Фийби дори още преди да замина за Франция!

— Най-вероятно не ти е казала, защото те е обичала и не е искала да се променяш. По същата причина и Илайза никога не ти е казала истината, Данте. Ако си знаел за Фийби по-рано, щял си да се опиташ да избавиш Фийби и майка й от лорд Оувъртън, макар и Илайза да е била омъжена. Това щеше да ти донесе само повече проблеми, а и нямаше да си щастлив с такъв живот. Илайза и майка ти са те познавали такъв, какъвто си, и са те обичали. Както и аз. Ако ти бяха казали за Фийби, ти щеше да се промениш, преди да си готов за това. Даже още по-лошо — можеше да започнеш някой ден да съжаляваш.

Данте погледна влюбено Джилиън:

— Това би означавало и още нещо.

— Какво е то, милорд?

Той я взе в прегръдките си и й каза, преди да я целуне:

— Това щеше да означава, скъпа моя, че никога нямаше да те намеря.

© 1996 Жаклин Рединг

© 1997 Пенка Стефанова, превод от английски

Jaclyn Reding

Stealing Heaven, 1996

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Жаклин Рединг. Да откраднеш рая

Редактор: Димитър Атанасов

Оформление на корицата: Борис Стоилов

ИК „Хермес“, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13920]

Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00

Старинен инструмент, предшественик на виолончелото. — Б.пр.

Управлението на Англия от Оливър Кромуел (1653–1658) и сина му Ричард (1658–1659). — Б.пр.

Рейнард — Кума Лиса (англ.). — Б.пр.

Дива гора (англ.). — Б.пр.