Жаклин Рединг - Да откраднеш рая

— Може и да му мине, като повърви — каза бързо тя в отчаян опит да го убеди. — Ако потопя крака му в потока, болката ще се облекчи. Ще имаме нужда от него, щом излезем от тази местност. Пред нас има дълъг път, ако все още възнамеряваш да отидем в Шотландия.

Гарик се изсмя в очите й.

— Щотландия ли? Би ли могла да ми кажеш защо ще искам да те водя там?

— За да се ожениш за мен, разбира се. Нали това искаше?

— Да, по едно време го исках.

— И какво те накара да промениш решението си?

— Нека просто да кажем, че идеята да замъкна жена до олтара, завързана и със запушена уста, никак не ми харесва.

Джилиън го погледна и й хрумна нещо:

— Ами ако аз не се съпротивлявам? Ами ако дойда и се омъжа за теб доброволно? Ти със сигурност имаш някаква цел, за да искаш да се ожениш за мен; достатъчно основателна, че да ме отвлечеш. Може би е било заради зестрата ми? Да не би маркизът да има намерение да ми даде голяма зестра?

Гарик нямаше нужда да отговаря. Потвърждението на подозренията й беше изписано на лицето му.

— Това би било много добре, Джилиън, но за да се оженя за теб в Шотландия, ще трябва да стигнем някак дотам, а със сигурност няма да можем да го направим на гърба на тази безполезна кранта.

Джилиън усети вкуса на успеха, макар и доста измъчен.

— Ще вървя пеш, Гарик! Пощади животното, дай му възможност да се оправи и аз ще вървя пеш, без изобщо да се съпротивлявам.

Гарик отново се изсмя в очите й.

— Ще вървиш пеш? Я си погледни краката! Даже обувки нямаш.

— Не ме е грижа. Ще се справя, само не убивай коня! Гарик я гледа дълго, после свали шпагата. Гласът му се снижи с един тон и зазвуча почти съжалително:

— Защо не беше толкова сговорчива първия път, когато те отвлякох! Нищо такова нямаше да се случи. — Той поклати глава. — Тогава беше по нощница и боса, точно както сега. Каква ирония!

Гарик седна на голям плосък камък. Изглеждаше страшно уморен. Очите му бяха подпухнали, е тъмни кръгове. Джилиън го наблюдаваше как прокарва тъжно ръка през косата си; късо подстригана кестенява коса, тъй различна от огромната перука, с която го бе виждала преди.

Този Гарик, когото сега гледаше — без шнурчетата, панделките и пудрата — продължаваше да я учудва. Беше успял напълно да я заблуди с живописната си перука, ослепителния костюм и превзетия глас. Без тези добавки Гарик изглеждаше симпатичен. Джилиън се запита какво ли го е накарало да се превърне в човек, способен на отвличане и дори убийство.

Гарик ставаше все по-развълнуван и си говореше тихо сам, докато се опитваше да стигне до някакво решение за коня. Но имаше и нещо друго, което го тревожеше повече. Какво щеше да прави е Джилиън? Как бяха стигнали толкова далеч нещата? Отначало се бяха развивали като в игра, а сега бе изправен пред необходимостта да я убие. Дори и да го направеше, ами Морган, ами Клер? Рано или късно истината щеше да излезе наяве. Той се облегна на дръжката на шпагата си, като балансираше е острието върху камъка. Втренчи се в земята, докато се бореше със собствените си мисли.

Джилиън погледна сър Озуел, който седеше по турски върху една туфа трева. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заспи. Дори и сега главата му започваше да клюма. Може би…

Тя се приближи бавно до Гарик и приседна колебливо до него на ръба на камъка. Отначало не каза нищо, просто седеше там и се опитваше да му покаже, че не иска да му стори нищо лошо.

— Защо направи това, Гарик? — попита го тихо и се опита да не реагира рязко, когато той вдигна глава.

Гарик се усмихна тъжно и саркастично, което още повече изостри чертите му.

— Искаш да кажеш, че още не си се сетила, Джилиън? Аз пък те смятах за по-съобразителна.

Той я погледна втренчено. Джилиън не отвърна нищо.

— Всъщност не си възстановила паметта си, нали? — Гарик се изсмя горчиво. — А Клер беше напълно сигурна в това.

— Какво общо има Клер?

Гарик понечи да отрече, но сви рамене и се обърна към нея, като остави шпагата на скалата зад себе си. След това сви едното си коляно и облегна брадичка на него. Този жест, тъй детски, го караше да изглежда далеч не толкова страшен.

— Клер първа намисли да бъдеш отвлечена.

— Защо ще иска да направи нещо такова, все пак съм от нейното семейство?

Гарик се изсмя невесело.

— Семейството, Джилиън, не означава нищо за Клер. Според мен това е едното от общите неща помежду ни. Другото е страхотната ни амбиция. Клер се омъжи за брат ти само заради парите и социалното положение, които вярваше, че ще й даде. Беше много недоволна, когато научи, че е ужасно стиснат и за двете. Не започна да парадира с нея из двореца, както се бе надявала. Не й позволи да забавлява доброто общество с разкошни тържества, които щяха да я издигнат много бързо по обществената стълбица. Отказваше да живее отделно от семейството си, а тя искаше да има свой собствен дом. Реджиналд дори постави прахосницата Клер на издръжка, която не би могла да нахрани и катерица.