Салман Рушди - Сатанински строфи

Завесата пада.

Саладин Чамча, сам, в непозната раирана червено-бяла пижама, легна с лице надолу и заплака.

— Проклети да са всички индийци — изплака той в заглушаващите завивки, докато юмруците му боксираха калъфките за възглавници с волани от „Хародс“ в Буенос Айрес толкова яростно, че петдесетгодишната тъкан се накъса на парцалчета. — По дяволите. Вулгарността на това, педалската, педалската неделикатност. По дяволите. Това копеле, тези копелета, тяхната липса на копелдашки вкус.

В този момент пристигна полицията, за да го арестува.

През нощта, в която беше прибрала двамата мъже от плажа, Роуза Даймънд отново стоеше пред нощния прозорец на старческото си безсъние, наблюдавайки стария деветстотингодишен океан. Миризливият спеше непрекъснато, откакто го бяха сложили да легне с грейки, пълни с гореща вода плътно около тялото му, най-доброто за него, нека си възвърне силите. Беше ги настанила на горния етаж, Чамча в свободната стая, Джебраил в стария кабинет на покойния й съпруг, и докато наблюдаваше бляскавата равност на океана, тя го чуваше да се движи посред орнитоложките щампи и свирките за примамване на птици на покойния Хенри Даймънд; ласата с тежести в края, бичите камшици и въздушните снимки на estancia-та в Лос Аламос, далече и много отдавна, мъжки стъпки в тази стая, колко успокояващо действаха. Фаришта крачеше нагоре-надолу, избягвайки съня по лични причини. А под неговите стъпки Роуза, поглеждайки нагоре към тавана, шепнешком го нарече с дълго неизговаряно име. Мартин, каза тя. Фамилното му име бе същото като на най-смъртоносната змия в страната му, пепелянката. Vibora de la Cruz 108 108 Пепелянката с кръста. .

Изведнъж съзря движещи се по брега очертания, сякаш забраненото име като с магическа пръчка съживи мъртвия. Стига толкова, помисли тя и отиде за оперния си бинокъл. Върна се, за да види брега пълен със сенки, и този път се уплаши, защото докато нормандската флота, когато идваше, плаваше гордо и открито, без да прибягва до увъртания, тези очертания бяха плъзгави, издаващи потискани ругатни и тревожни безгласни джавкания и лай, те изглеждаха безглави, приведени, ръцете и краката им се клатушкаха като на гигантски голи крабове. Маневрирайки странично, тежки ботуши хрущяха върху чакъла. Бяха много. Видя ги да стигат до навеса й за лодки, на който се хилеше избледняващ пират с превръзка на едното око, размахващ къса сабя, и това беше прекалено. Няма да го позволя, реши тя и препъвайки се по стълбите надолу за топли дрехи, взе избраното за нейното отмъщение оръжие: дълга макара с дълъг зелен градински маркуч. От предната си врата тя извика с ясен и чист глас:

— Виждам ви съвсем ясно. Излезте, излезте, които и да сте. Те запалиха седем слънца, които я ослепиха и в този миг тя се паникьоса, осветена от седемте белосини прожектори, около които като светулки или сателити се мотаеха множество по-малки светлини: фенери факли цигари. Главата й се въртеше и за миг тя загуби способността да прави разлика между тогава и сега, в своето объркване започна да вика: Загасете тази светлина, не знаете ли, че има затъмнение, ще докарате германците над нас, ако продължавате така.

— Аз бълнувам — отвратена разбра тя и стовари върха на своя бастун върху изтривалката. След което като по магия полицаите се материализираха сред заслепяващия светлинен кръг.

Излезе, че някой е съобщил за подозрителен човек на плажа, помните ли, когато идваха с рибарски лодки, нелегалните, и благодарение на това единствено анонимно обаждане сега петдесет и седем униформени полицаи претърсваха плажа, фенерчетата им лудо подскачаха в тъмнината, полицаи отдалече, чак от Хейстингз, граничещия от изток Бексхил ъпон Сий, дори една депутация от Брайтън, защото никой не искаше да изпусне забавлението, тръпката от преследването. Петдесет и седемте претърсвачи на плажа бяха придружени от тринадесет кучета, всичките душещи морския въздух и вдигащи развълнувани крака. Докато бе все още при къщата, настрани от голямата хайка от мъже и кучета, Роуза Даймънд се хвана, че зяпа петимата полицаи, пазещи изходите, предната врата, прозорците на приземния етаж, вратата на пералнята, в случай, че предполагаемият злодей се опита да избяга; и тримата мъже в цивилни дрехи, цивилни палта и цивилни шапки с лица, които им отиваха; и пред тази група, не смеейки да я погледне в очите, младият инспектор Лайм, тътрейки крака и триещ носа си и изглеждащ по-стар и по-зачервен за четиридесетте си години. Тя го потупа по гърдите с края на пръчката си, по това време на нощта, Франк, какво означава това, но той нямаше да й позволи да го командори, не тази нощ, не и с хората от имиграционната, наблюдаващи всеки негов ход, той се стегна и раздвижи ченето си.