Салман Рушди - Сатанински строфи

— Толкова кръгла и херувимска — възхищаваше се тя, обхващайки брадичката му. — Като гумена топка.

Той беше обиден.

— Имам кости — възразяваше. — Костна структура.

— Някъде там вътре — признаваше тя. — Всеки има.

След като известно време беше преследван от хрумването, че прилича на безлика медуза; и преди всичко, за да успокои това чувство, той започна да развива строгото, надменно държане, което сега беше негова втора природа. Това беше причина за известни последици, когато, събуждайки се от дълга дрямка, измъчван от поредица непоносими сънища, между които изпъкваха изображенията на Зини Вакил, превърната в морска сирена, пеейки му от айсберг мъчително сладки мелодии, оплакващи неспособността й да се присъедини към него на сушата, викайки го, викайки; но щом отиде при нея, тя бързо го затвори в сърцето на ледената си планина и песента й бързо се промени в песен на триумфа и отмъщението… беше, казвам аз, сериозна работа, когато Саладин Чамча се събуди, погледна в огледало с рамка от синьо-златна имитация на японски лак и откри това старо херувимско лице отново втренчено в него; докато забеляза на слепоочията си заплашително обезцветени подутини, признаци, че трябва да е понесъл в някакъв момент от скорошните си приключения двойка мощни удари.

Гледайки в огледалото промененото си лице, Чамча се опита да припомни себе си на себе си. Аз съм истински мъж, каза той на огледалото, с истинска история и изцяло планирано бъдеще. Аз съм мъж, за когото са важни определени неща: строгост, самодисциплина, разум, преследването на онова, което е благородно, без прибягване до помощ от тази стара патерица Бог. Идеалът за красота, възможността за въодушевление, разумът. Аз съм: женен мъж. Но въпреки неговата литания 107 107 Молебствие (гр.), прен. досадно изброяване. перверзните мисли настояваха да го посещават. Например: че светът не съществува отвъд този плаж там долу и тази къща сега. Че ако не е внимателен, ако прекалено бърза, ще падне от ръба в облаците. Нещата трябва да бъдат правени. Или още веднъж: ако се обади вкъщи веднага, както би трябвало да направи, ако трябва да съобщи на любящата си жена, че не е мъртъв, не е взривен на парчета във въздуха, а е тук, на твърда земя, ако направи това твърде чувствително нещо, лицето, което ще се обади по телефона, не би разпознало името му. Или трето: че звукът на стъпки, звънтящ в ушите му, далечни стъпки, но приближаващи се, не е само временно бучене, причинено от неговото падане, а шум от някаква приближаваща се участ, чертаеща по-близо, буква по буква, елоуин, дийоуин, Лондон. Ето ме в бабината къща. Големите й очи, ръце, зъби.

Имаше телефон с удължен кабел на нощното му шкафче. Той е там, сам се увещаваше. Вдигни го, набери и твоето равновесие ще бъде възстановено. Такива мотаници: не са ти присъщи, не са достойни за теб. Помисли за скръбта й; обади й се веднага.

Беше през нощта. Не знаеше колко е часът. В стаята нямаше стенен часовник, а неговият междувременно беше изчезнал някъде. Да се, или да не се? — Той набра деветте числа. Мъжки глас отговори на четвъртото позвъняване.

— Какво, по дяволите? — Сънлив, неопределим глас.

— Съжалявам — каза Саладин Чамча. — Извинете, моля. Грешка.

Втренчен в телефона, той откри, че си спомня една постановка, гледана в Бомбай, основаваща се на английски оригинал, една история от, от, не можеше да си спомни името точно, Тенисън? Не, не. Съмърсет Моъм? — По дяволите с името. — В оригиналния и сега анонимен текст един мъж, дълго смятан за мъртъв, се връща след дългогодишно отсъствие, като жив призрак, на предишните си любими места. Той посещава бившия си дом през нощта и поглежда вътре през един отворен прозорец. Открива, че жена му, мислейки се за вдовица, се е оженила повторно. На перваза на прозореца вижда детска играчка. Той прекарва известно време, стоейки в тъмнината, борейки се с чувствата си, след това взима играчката от перваза и заминава завинаги, без да издаде присъствието си. В индийската редакция историята е твърде различна. Жената се е омъжила за най-добрия приятел на съпруга. Връщащият се съпруг стига до вратата и влиза, без да очаква нищо. Виждайки жена си и приятеля си да седят заедно, той не успява да разбере, че те са женени. Благодари на приятеля си, че е утешавал жена му, но сега си е вкъщи и всичко е наред. Женената двойка не знае как да му каже истината; най-накрая един слуга разкрива тайната. Съпругът, чието дълго отсъствие явно се дължи на пристъп на амнезия, реагира на новината за брака, обявявайки, че той сигурно също се е оженил повторно в някой момент от дългото си отсъствие, обаче сега, когато паметта за миналия му живот се е върнала, той е забравил какво се е случило през годините на неговото изчезване. Той отива в полицията да поиска да открият новата му жена, въпреки че не може да си спомни нищо за нея, нито очите, нито простия факт на нейното съществуване.