Салман Рушди - Сатанински строфи

Тези са лесни мишени за перото на Баал. Тяхната любов към водата е един вид предателство; хората от Джахилия приемат всемогъществото на пясъка. Той се е настанил върху дланите и между пръстите на краката, вкоравява техните мигли и коси, задръства порите им. Те сами се разтварят за пустинята: ела, пясък, измий ни в безводност. Това е джахилийското поведение, възприето от най-видния гражданин до най-незначителния от незначителните. Те са хора на силиция, а между тях са се появили водолюбци.

Баал ги обикаля от безопасно разстояние — Билял не е човек, с когото да се шегуваш — и крещи подигравки.

— Ако идеите на Махунд изобщо струваха нещо, мислите ли, че щяха да бъдат популярни само сред боклуци като вас?

Салман възпира Билял:

— Ние трябва да се чувстваме поласкани, че могъщият Баал е избрал да нападне нас — усмихва се той и Билял се успокоява, утихва. Халид, водоносецът, е неспокоен и когато вижда едрата фигура на Хамза 95 95 Името на чичото на историческия Мохамед. , чичото на Махунд, да се приближава, той се затичва тревожно към него. На шейсет Хамза все още е най-прославеният в града боец и ловец на лъвове. Но истината е по-малко славна от хвалебствията: Хамза много пъти е бил побеждавай в битки, спасяван от приятели или щастливи случаи, спасяван от лъвски челюсти. Той има парите да държи подобни неща вън от новините. А годините и оцеляването даряват един вид потвърждение на войнствената легенда. Билял и Салман, забравяйки Баал, тръгват след Халид. И тримата са нервни, млади. Все още го няма вкъщи, съобщава Хамза. И Халид, разтревожено: но минаха часове, какво му прави това копеле, мъчения, стягане на пръстите, камшици? Отново Салман е най-спокойният: Това не е в стила на Симбел, казва той, това е нещо подло, зависи. А Билял буботи верен: предпазлив или не, аз имам доверие на Пророка. Той няма да се пречупи. Хамза отправя леко порицание: О, Билял, колко пъти трябва той да ти казва? Запази вярата си за Бог. Вестителят е само човек. Напрежението изригва от Халид: той заема позиция срещу стария Хамза, пита: Нима казваш, че Вестителят е слаб? Може да си негов чичо… Хамза цапва водоносеца странично по главата. Не му позволявай да види страха ти, казва той, дори ако си уплашен почти до смърт.

Четиримата се мият за пореден път, когато пристига Махунд; те се скупчват около него, кой какво защо. Хамза стои по-назад.

— Племеннико, това не е на добро — озъбва се той с войнишкия си лай. — Когато слизаш от Коня, от теб се излъчва светлина. Днес е нещо тъмно.

Махунд сяда на ръба на кладенеца и се ухилва.

— Беше ми предложена сделка.

— От Абу Симбел? — извиква Халид. — Немислимо. Откажи! Вярващият Билял го поучава:

— Не учи Вестителя. Той естествено е отказал. Салман Персиецът пита:

— Каква сделка? Махунд отново се усмихва.

— Поне един от вас иска да знае. Дребна работа е — започва той отново. — Песъчинка. Абу Симбел моли Аллах да му дари една малка услуга.

Хамза вижда неговото изтощение. Сякаш се е борил с демон. Водоносецът крещи:

— Нищо! Нито йота! — Хамза го кара да замълчи.

— Ако нашият велик Бог може да намери в сърцето си възможност да допусне — той използва тази дума, допусне, — че три, само три от триста и шестдесетте идоли в къщата са достойни за боготворене…

— Няма друг бог освен Бог! — крещи Билял. И неговите другари се присъединяват към него:

— Я, Аллах!

Махунд изглежда ядосан.

— Искат ли вярващите да чуят Вестителя? — Те замлъкват, риейки с крака в прахта. — Той моли за одобрението от Аллах на Лат, Уза и Манат. В замяна ни уверява, че ще бъдем търпени, дори официално признати. Като знак за това аз ще бъда избран в съвета на Джахилия. Това е предложението.

Салман Персиецът казва:

— Това е капан. Ако се качиш на Коня и слезеш с подобна вест, той ще попита как си успял да накараш Джебраил да предостави точно подходящото откровение? Ще може да те нарече шарлатан, измамник. Махунд поклаща глава.

— Знаеш, Салман, че съм се научил как да слушам. Това слушане не е от обикновения вид; то е също един вид питане. Често, когато идва Джебраил, той сякаш знае какво ми е на сърцето. Чувствам, повечето пъти, че сякаш идва от сърцето ми: от моите най-дълбоки места, от душата ми.

— Или е друг капан — настоява Салман. — Колко дълго повтаряме символа на вярата, който ни донесе? Няма друг бог освен Бог. Какво сме ние, ако сега го изоставим? Това ни отслабва, прави ни смешни. Преставаме да бъдем опасни. Никой никога вече няма да ни вземе на сериозно.