Салман Рушди - Сатанински строфи

Семейството на големеца Абу Симбел — или за да бъда по-точен, на жена му Хинд — контролира известния храм на Лат до южната градска врата. (Те също така получават приходите от храма на Манат до източната порта и от храма на Уза на север.) Тези концесии са основите на богатството на големеца, така че той естествено, Баал разбира това, е слуга на Лат. А почитта на сатирика към тази богиня е добре известна в Джахилия. Значи това е всичко, което е искал да каже! Треперейки от облекчение, Баал остава проснат, благодарейки на своята господарка покровителка, която го гледа благо; но човек не трябва да се доверява на божието изражение. Баал направи сериозна грешка.

Без предупреждение големецът ритва поета в бъбрека. Нападнат точно когато е решил, че е в безопасност, Баал изпищява, претъркулва се, а Абу Симбел го следва, продължавайки да го рита. Чува се звук на трошещо се ребро.

— Джудже — отбелязва големецът с глас, все така тих и добродушен. — Пискливо пале с малки тестикули. Нима си мислеше, че господарят на храма на Лат ще търси приятелството ти само заради твоето младежко увлечение по нея? — И още ритници, редовно, методично. Баал плаче в краката на Абу Симбел. Къщата на Черния камък съвсем не е празна, но кой би се изпречил на яростта на големеца? Мъчителят на Баал рязко кляка, сграбчва поета за косата, вдига главата му, шепне тихо в ухото му: — Баал, не тази господарка имах предвид. — И след това Баал надава вой на противно самосъжаление, защото знае, че животът му предстои да свърши, да свърши, когато има още толкова много да постигне, бедното момче. Устните на големеца леко докосват ухото му. — Лайно от уплашена камила — диша тежко Абу Симбел, — зная, че чукаш жена ми. — Той забелязва с интерес, че Баал е получил очебийна ерекция, ироничен паметник на неговия страх.

Абу Симбел, рогоносещият големец, се изправя, командва „Ставай“ и Баал, объркан, го следва навън.

Гробовете на Исмаил и неговата майка Агар Египтянката лежат край северозападната фасада на Къщата на Черния камък сред оградено с ниска стена място. Абу Симбел се насочва към този район, спира наблизо. В ограденото място има малка група мъже. Там е водоносецът Халид, някакъв безделник от Персия с чуждоземното име Салман 91 91 Салман ал-Фарси е един от първите покръстени в Персия. и за да попълни тази троица от измет, тук е и робът Билял 92 92 Освободен абисински роб, избран от Мохамед за първия мюезин. , освободеният от Махунд, едно огромно черно чудовище с глас, отговарящ на размерите му. Тримата безделници седят на стената.

— Този букет от стан — казва Абу Симбел. — Тези са твоите мишени. Пиши за тях и за техния водач също.

Баал, въпреки ужаса си, не може да прикрие изумлението си.

— Големецо, тези разбойници — тези шибани клоуни? Няма защо да се тревожиш за тях. Какво си мислиш, че единственият Бог на Махунд ще доведе до фалит храмовете ти? Триста и шейсет срещу един и той побеждава? Това не може да стане.

Той се кикоти близо до истерията. Абу Симбел остава спокоен:

— Задръж си обидите за твоите стихове. Кикотещият се Баал не може да се спре.

— Революция от водоносци, преселници и роби… страхотно, Големецо. Наистина съм уплашен.

Абу Симбел гледа внимателно хихикащия поет.

— Да — отговаря той, — това е вярно, трябва да се страхуваш. Започни да пишеш, моля, и очаквам тези строфи да са твоите шедьоври.

Баал се сгърчва, хленчи.

— Но това е прахосване на моя, моя малък талант… — Вижда, че е казал прекалено много.

— Направи каквото ти казах — са последните думи на Абу Симбел към него. — Нямаш избор.

Големецът се отпуска в спалнята си, докато наложници задоволяват нуждите му. Кокосово масло за оредяващата му коса, вино за небцето му, езици за неговото удоволствие. Момчето беше право. Защо се страхувам от Махунд? Той започва лениво да брои наложниците, отказва се при петнадесет с махване на ръката. Момчето. Хинд ще продължава да се среща с него, очевидно; какъв изглед за успех има той срещу волята й? В това е неговата слабост, той знае, че вижда твърде много, търпи твърде много. Той си има своите желания, защо тя да няма свои? Докато е дискретна и докато той знае. Трябва да знае; знанието е неговият наркотик, неговото пристрастяване. Той не може да търпи онова, което не знае, и по тази причина, ако не поради друга, Махунд е негов враг, Махунд с неговата банда отрепки, момчето беше право да се смее. Той, големецът, се смее много по-трудно. Подобно на своя противник той е внимателен човек и стъпва на пръсти. Спомня си големия, роба, Билял: как господарят му поиска от него пред храма на Лат да изброи боговете. „Един“, отговори той с този свой мощен мелодичен глас. Богохулство, наказуемо със смърт. Те го проснаха на панаирджийския терен със скала на гърдите. Колко каза, че са? Един, повтори той, един. Втора скала беше добавена към първата. Един, един, един. Махунд плати на неговия собственик висока цена и го освободи.