Салман Рушди - Сатанински строфи

— Надявах се да те намеря, ако искаш да поговорим. Баал се възхищава от уменията на големеца. Търсейки някой, той е способен да накара плячката си да мисли, че е ловувала ловеца. Хватката на Абу Симбел се стяга: за лакътя той го насочва към светая светих в центъра на града.

— Имам една поръчка за теб — казва Големецът. — Литературен въпрос. Аз си знам възможностите; умението за римувана злоба, изкуството на метрическото злословие са доста над тях. Нали разбираш.

Но Баал, гордият, безочлив тип, настръхва, държи на достойнството си.

— Не е редно артистът да се превърне в слуга на държавата. Гласът на Симбел става по-тих, придобива по-копринени интонации.

— А, да. Докато да се поставиш в услуга на убийци е напълно достойно нещо.

Култ към мъртвите бунтуваше в Джахилия. Когато човек умре, платени оплаквачи се бият сами, дерат гърдите си, скубят коси. Камила с прерязани сухожилия се оставя на гроба да умре. И ако човекът е бил убит, неговият най-близък роднина дава аскетични обети и преследва убиеца, докато кръвта не е отмъстена с кръв; след което е обичайно да се напише празнична поема, но малцина отмъстители са надарени в римите. Мнозина поети си изкарват прехраната, пишейки песни за убийства, и съществува всеобщо съгласие, че най-добрият от тези възхваляващи кръвта версификатори е ранозрелият полемист Баал. Чиято професионална гордост сега го предпазва да се обиди от леката подигравка на големеца.

— Това е културен въпрос — отговаря той. Абу Симбел става още по-мазен.

— Може и така да е — прошепва той пред портите на Къщата на Черния камък, — но, Баал, признай, нямам ли съвсем малко право над теб? И двамата, или поне така си мислех, служим на една и съща господарка.

Сега кръвта се отдръпва от бузите на Баал; увереността му се пропуква, пада от него като черупка. Големецът, привидно разсеян за промяната, повлича сатирика напред в къщата.

В Джахилия казват, че тази долина е пъпът на света; че планетата, когато е била правена, започнала да се върти около тази точка. Адам дошъл тук и видял чудо: четири смарагдови колони, носещи високо гигантски блестящ рубин, а под този навес един огромен бял камък, греещ със собствена светлина, подобна на видение на собствената му душа. Той изградил дебели стени около видението, за да го свърже завинаги със земята. Това беше първата Къща. Тя е била престроявана много пъти — веднъж от Ибрахим, след оцеляването на Агар и Исмаил с ангелска помощ — и постепенно безбройните докосвания на поклонниците до белия камък през вековете потъмнили цвета му до черен. Тогава започва времето на идолите; по времето на Махунд триста и шестдесет каменни богове се тълпяха край камъка на Бог.

Какво ли би си помислил старият Адам? Сега тук са неговите собствени синове: колосът на Хубал 89 89 Хубал — арабското произношение на Авел. , изпратен от амаликитяните 90 90 Семитско племе, враг на израилтяните. Вж. Изход 17:8-16. от Хит, стои добре над съкровищницата, Хубал овчаря, наливащият се полумесец; също и гледащият кръвнишки опасен Каин. Той е чезнещата луна, ковач и музикант, който също има своите поклонници.

Хубал и Каин гледат надолу към големеца и поета, докато се разхождат. И набатийският прото-Дионисий от Шара; утринната звезда Астарта и сатурновата Накрух. Тук е слънчевият бог Манаф! Вижте, там пляска гигантският Наср, богът с формата на орел! Вижте Кузах, който държи дъгата… Не е ли това пресищане с богове, каменен поток, за да се подхранва лакомията на поклонниците, да гаси нечестивата им жажда. Божествата, за да привличат пътници, идват подобно на поклонниците от близо и далеч. Идолите също са делегати на един вид международен панаир.

Тук има един бог, наричан Аллах (означава просто бога). Попитайте джахилияните и те ще признаят, че този приятел има някакъв вид всеобемащо влияние, но не е много популярен: един многостранник във времето на статуи специалисти.

Абу Симбел и отскоро потящият се Баал бяха стигнали до олтарите на най-обичаните в Джахилия богини, разположени един до друг. Те се поклониха и пред трите: Уза с лъчистото лице, богиня на красотата и любовта; тъмната неразбираема Манат с отвърнато лице и тайнствени цели, процеждаща пясък между пръстите си — тя отговаря за съдбата — тя е Съдбата; и накрая най-високата от трите, богинята-майка, която гърците наричаха Лето. Тук я наричат Илат или по-често ал-Лат. Богинята. Дори името й я прави противоположност и равна на Аллах. Лат Всемогъщата. С изписано на лицето му неочаквано облекчение Баал се хвърля на земята и се просва пред нея. Абу Симбел остава прав.