Салман Рушди - Сатанински строфи

Понякога, когато спи, Джебраил осъзнава извън съня себе си спящ, себе си сънуващ собственото си осъзнаване на своя сън и след това започва паниката. О, Боже, крещи той, о, милостиви Аллахбоже, свършен съм. Имам бръмбари в главата, напълно луд, побъркана мелодия и избягал песоглавец. Бизнесменът се почувства точно като него, когато видя за пръв път архангела: помисли си, че е мръднал, искаше да се хвърли от скала, от висока скала, от скала, върху която расте закърняло лотосово дърво, скала, висока колкото покрива на света.

Той идва, проправя си пътя нагоре по планината Коня към пещерата. Честит рожден ден: днес е на четиридесет и четири. Макар че градът зад и под него е изпълнен с празненство, се изкачва нагоре сам. Няма за него нов костюм за рождения ден, спретнато изгладен и сгънат на края на леглото му. Човек с аскетични вкусове. (Що за странен бизнесмен е това!)

Въпрос: Какво е противоположното на вяра?

Не липса на вяра. Твърде окончателно, сигурно, ограничено. Самото то е един вид вяра.

Съмнение.

Човешкото състояние, но какво да кажем за ангелското? Наполовина между Аллахбог и хомосап, изобщо съмняват ли се някога? Правили са го: предизвиквайки Божията воля, един ден мърморейки се скриват под Трона, осмелявайки се да питат за забранени неща: антивъпроси. Правилно ли е това? Не може ли да се оспори? Свободата, старото антитърсене. Той ги успокои естествено, използвайки мениджърски умения a la Бог. Поласка ги, вие ще бъдете инструментите на моята воля на земята, на спасението и вечните мъки на човека, цялото обичайно така нататък. И внимание, фокус, край на протеста, слагай ореолите и отново на работа. Ангелите лесно се омиротворяват; превърни ги в инструменти, и те ще свирят хищническата ти мелодия. Човешките същества са по-костеливи орехи, във всичко могат да се съмняват, дори в доказателствата пред собствените им очи. В онова зад-собствените-им-очи. В онова, което се излъчва иззад затворените им гледни, докато пътуват с натежали клепачи, … ангели, те не притежават много под формата на воля. Да имаш воля е да не си несъгласен; не да се подчиняваш; да не приемаш дадено мнение.

Зная; дяволски думи. Шейтан прекъсва Джебраил.

Мен?

Бизнесменът: изглежда както би трябвало, високо чело, орлов нос, широк в раменете, тесен в кръста. Среден ръст, мрачен, облечен в дреха от две части от обикновен плат, всяка дълга четири лакътя, едната надиплена около тялото, другата през рамото му. Големи очи; дълги мигли като на момиче. Крачките му изглеждат твърде широки за неговите крака, но е човек с лека стъпка. Сираците научават да бъдат движещи се мишени, развиват бърз ход, бързи реакции, дръж-си-езика, предпазливост. Нагоре през бодливите храсти и мирови дървета 83 83 Myroxylon samum. идва той, дращейки по заоблените каменни блокове, това е мъж във форма, не лихвар с омекнало шкембе. И да, да го кажем отново: трябва да си странен бизнесмен да избягаш в пустошта, нагоре по връх Коня, понякога за цял месец, само за да бъдеш сам.

Неговото име: име от сънищата, променено от видението. Произнесено точно, то означава него-на-когото-трябва-да-се благодари, но той не би се обадил на него тук; нито, въпреки че добре осъзнава как му викат, прякора му долу в Джахилия 84 84 Джахилия — период, с който мюсюлманите обозначават времето преди откровението, но се използва и в смисъл на невежество, немюсюлманско. Рушди го използва за име на Мека. : онзи-който-слиза-и-се-качва-по-добрия-стар-Кони. Тук нито е Мохамед, нито Млатокован; приел е вместо това демонския наконечник, който фарангите 85 85 Чужденците, европейците. Бел.прев.) окачиха на врата му. За да превърнат обидите в сила — вити, тори, черни, — всички избраха да носят с гордост имената, давани им при обиди; по същия начин нашият катерач, пророчески мотивиран самотник, ще бъде средновековното детско плашило, дяволският синоним: Махунд.

Това е той. Махунд бизнесмена, катерещ се по горещата си планина в Хиджаз. Миражът на един град блести под него на слънцето.

Градът Джахилия е построен изцяло от пясък, неговият строеж е изваян от пустинята, в която се издига. Това е изглед, предизвикващ учудване: ограден със стена с четири порти, целият чудо, изработено от неговите граждани, които са научили номера да превръщат финия бял пясък на дюните в тези захвърлени части — самият предмет на непостоянството — сърцевината на неуседналостта, преместването, предателството, липсата на форма — и дори чрез алхимия го превърнаха в тъканта на своята новооткрита неизменност. Тези хора са само три или четири поколения далече от своето номадско минало, когато бяха безкоренни като дюни или по-скоро вкоренени в знанието, че пътуването само по себе си е дом.