Салман Рушди - Сатанински строфи

Джаландари се беше превърнал в първата мишена заради решението си да се откаже от тюрбана и да подстриже косата си, което го направи предател на вярата му, един подстриган сирдарджи. Окосен сирд. Десетбуквена присъда; без обжалване.

Джаландари беше паднал на колене, петна се разрастваха по дъното на панталоните му, тя го влачеше към вратата за косите. Никой не помръдваше. Дара Бута Ман Сингх обърнаха глави от живата картина. Той коленичи с гръб към отворената врата; тя го накара да се обърне, застреля го в тила и той политна към асфалта. Тавлеен затвори вратата.

Ман Сингх, най-младият и най-неспокойният от квартета, й извика:

— Сега къде отиваме? На някое проклето място, където със сигурност ще изпратят командосите. Сега сме гъски за отстрелване.

— Мъченичеството е привилегия — каза тя меко. — Ние трябва да сме като звезди, като слънцето.

Пясъкът отстъпи на снега. Зимна Европа под своя бял преобразуващ килим, призрачно бяло проблясване в нощта. Алпите, Франция, бреговата линия на Англия, бели канари, издигащи се над побелелите ливади. Мистър Саладин Чамча си нахлупи едно преждевременно бомбе. Светът беше преоткрил полет А 1–420, Боинга 747 „Бостан“. Радарите го следяха, радиосъобщения пукаха. Искате ли разрешение за кацане? Но разрешение не беше поискано. „Бостан“ кръжеше над английското крайбрежие като гигантска морска птица. Чайка. Албатрос. Индикаторите за горивото се наклониха към нулата.

Когато избухна битката, тя изненада всички пътници, защото сега тримата мъже-похитители не спореха с Тавлеен, нямаше яростен шепот за горивото, за какво мамка му правиш, а мълчаливо отдръпване, те дори не говореха един с друг, сякаш бяха изгубили надежда, и тогава Ман Сингх беше този, който се пропука и тръгна за нея. Заложниците гледаха битката до смърт, неспособни да се почувстват въвлечени, защото едно любопитно отдръпване от действителността се беше спуснало върху самолета, един вид непоследователна безотговорност, един фатализъм, може да се каже. Те паднаха на пода и нейният нож мина нагоре през стомаха му. Това беше всичко, с една краткост, прибавена към привидната му маловажност. Тогава в мига, когато стана, сякаш всички се събудиха, на всички стана ясно, че наистина не се шегува, че ще го направи, изцяло, тя държеше в ръката си жицата, която свързваше всички игли на всички гранати под дрехата й, всичките тези съдбоносни гърди, и въпреки че в този момент Бута и Дара се втурнаха към нея, тя все пак дръпна жицата и стените рухнаха полуразрушени. Не, не смърт: раждане.

Когато Джебраил се предава на неизбежното, когато се плъзга с натежали клепки към видения за своето ангелуване, той минава покрай обичната си майка, която има друго име за него, нарича го Шейтан, също като Шейтан, също като другия, защото правеше смехории с тифините, които трябваше да бъдат отнесени в града за обеда на чиновниците, пакостливо дяволче, тя разсича въздуха с ръка, мошеникът слагаше мюсюлмански съдове за месо в индуистки невегетариански подноси за тифини, клиентите бурно недоволстват. Малък дявол, хока го тя, но след това го взима в обятията си, мой малък фаришта, момчетата са си момчета, и той пропада край нея в съня си, ставайки все по-голям, докато пада, и падането започва да се усеща като полет, гласът на майка му се носи нагоре към него отдалече, баба, виж колко си пораснал, огро-миши, вай, вай, ръкопляскания. Той е гигантски, безкрил, стъпил с краката си на хоризонта и с ръце около слънцето. В ранните си сънища вижда начала, Шейтан се спуска от небето, протягайки ръка, за да сграбчи клон от върховното Нещо, лотосовото дърво 80 80 Лотосово дърво — в сура 53 „Звездата“ (стих. 14–61) от Корана се казва, че лотосовото дърво стои на границата на райската градина. в най-отдалечения край и което стои под Трона, пропускайки, шейтанът пада като олово, плясък. Но той продължава да живее, онова, което не може да бъде мъртво, пееше долу от ада своите нежни прелъстителни стихове. О, сладките песни, които знаеше. Със своите дъщери, като сатанински беквокалистки, да, три от тях — Лат Манат Уза, момичета без майка, смеейки се със своя Абба, кикотейки се иззад пръстите си на Джебраил, какъв номер сме ти подготвили, кикотят се те, за теб и за онзи бизнесмен на хълма. Но преди бизнесмена има други истории, ето една, архангеле Джебраил, откривайки извора Замзам на Агар Египтянката, така че изоставената от пророка Ибрахим с тяхното дете в пустинята може да пие от студената изворна вода и да живее. И по-късно, когато джурхумите 81 81 Арабско племе, една от неговите дъщери се омъжва за Исмаил и когато напускат Мека, затрупват кладенеца. затрупват Замзам с кал и златни газели, така че е изгубен за известно време, ето го отново, посочвайки го на онзи Муталиб от алените шатри 82 82 Дядото на Мохамед Абдул Муталиб, който подобно на баща си е търговец. , баща на детето със сребърни коси, който на свой ред създаде бизнесмена. Бизнесменът: ето го, идва.