Салман Рушди - Сатанински строфи

О, разкош на панаирните площи на Джахилия! Тук, в обширните благоухаещи шатри, има огромни количества подправки, листа от сена, благоуханни дървета; тук могат да бъдат открити продавачите на парфюми, съревновавайки се за носовете на поклонниците и за техните портфейли също. Абу Симбел си пробива път през тълпите. Търговци, евреи, монофизити 87 87 Християнска ерес, признаваща само божествената природа у Христос. , набатейци, купуват и продават парчета сребро и злато, претегляйки ги и хапейки монети със зъби на познавачи. Тук има ленено платно от Египет и коприна от Китай; от Басра оръжия и зърно. Има игра на комар, пиене и танци. Тук има роби за продан, нубийски, анадолски, етиопски. Четирите крила на Акулите контролират отделните зони от панаира, благоуханията и подправките в алените шатри, докато в черните шатри са дрехите и кожите. Среброкосото крило отговаря за скъпоценните метали и мечовете. Забавленията: зарове, кючеци, палмово вино, хашиш и опиум са изключително право на четвъртата четвърт от племето, собствениците на петнисти камили, които също така въртят и търговията с роби. Абу Симбел поглежда в шатрата за танци. Поклонниците седят, стискайки кесии с пари в лявата си ръка, и от време на време една монета се премества от кесията в дланта на дясната ръка. Танцьорките се поклащат и потят, а очите им никога не изпускат върховете на пръстите на поклонниците; когато прехвърлянето на монети престане, танцът също свършва. Големецът прави гримаса и оставя края на платнището да падне.

Джахилия беше построен в поредица от груби кръгове, къщите му се разпростираха навън от Къщата на Черния камък приблизително по реда на богатство и сан. Дворецът на Абу Симбел е в първия кръг, най-вътрешния пръстен; той се спуска надолу по една от лъкатушните, ветровити, разположени като лъчи градски улици, покрай множеството градски пророци, които в замяна на поклоннически пари чуруликат, гукат, свиркат, обладани различно от джинове на птици, зверове, змии. Магьосница, която за момент пропуска да погледне нагоре, прикляка на пътя му: „Искаш ли да плениш сърцето на момиченце, скъпи? Искаш ли някой враг под петата си? Изпитай ме, опитай моите малки възли!“ И вдига, поклаща възлесто въже, клопка на човешки животи, но сега, виждайки на кого говори, оставя разочарованата си ръка да падне, промърморва и прокрадвайки се, изчезва, сякаш превърнала се в пясък.

Навсякъде шум и лакти. Поети стоят върху сандъци и декламират, докато поклонниците хвърлят монети в краката им. Неколцина бардове рецитират раджас куплети, чиято четирисричкова метрика е внушена според легендата от вървежа на камилата; други произнасят касида, поеми за своенравни любовници, за пустинни приключения, за лов на онагра. След около ден ще дойде времето на годишното поетическо състезание, след което седемте най-добри стихотворения ще бъдат заковани на стените на Къщата на Черния камък. Поетите влизат във форма за големия си ден; Абу Симбел се смее на менестрели, пеещи злобни сатири, язвителни оди, поръчани от един шеф срещу друг, от едно племе срещу неговия съсед. И кимва с признание, когато един от поетите влиза в крачка с него, един проницателен слаб младеж с бесни пръсти. Този млад памфлетист вече притежава най-плашещия език в цяла Джахилия, но към Абу Симбел е почти почтителен.

— Защо си толкова загрижен, големецо? Отпусни се, забавлявай се.

Абу Симбел се хили с кривата си усмивка.

— Такава известност — размишлява той. — Такава слава, преди още да са ти паднали млечните зъби. Внимавай или ние ще трябва да ти ги изтръгнем.

Той дразни, говорейки лековато, но дори тази лековатост е преплетена със заплаха, заради размера на неговата власт. Момчето не е смутено. Оставайки в крачка с Абу Симбел, то отговаря:

— За всеки, който извадиш, ще израсне един по-силен, който ще хапе по-дълбоко, пускайки по-горещи струи кръв.

Големецът бегло кимва.

— Ти харесваш вкуса на кръвта — казва той. Момчето вдига рамене.

— Работа на поет — отговаря то. — Да назове неназовимото, да посочва измамите, да взима страна, да започва спорове, да формира света и да му попречи да заспи.

И ако реки от кръв потекат от порязванията, които стиховете му причиняват, тогава те ще го хранят. Той е сатирикът 88 88 Мохамед е имал толкова проблеми със сатирици, които са го нападали, че е накарал да убият един от тях на име Ка’б. Баал.

Минава покрита носилка със спуснати завеси; някоя изтънчена градска госпожа е излязла да види панаира, носена на рамо от анадолски роби. Абу Симбел хваща младия Баал за лакътя под предлог да го дръпне извън пътя; промърморва: