Салман Рушди - Сатанински строфи

— Град Хамелин е в Брауншвайг — започна той. — Близо до прочутия град Хановер. Реката Везер, дълбока и широка, мие стените му от южната страна…

Сега видя с удовлетворение как момичето Айша се приближава с яростен вид, докато пеперудите грееха подобно на лагерния огън зад нея, създавайки илюзията, че пламъци струят от тялото й.

— Тези, които слушат сатанинските строфи, казани на сатанинския език — изкрещя тя, — накрая ще идат при Сатаната.

— Значи това е избор — отговори й Мирза Саид — между дявола и дълбокото синьо море.

Бяха минали осем седмици и отношенията между Мирза Саид и неговата жена Мишал толкова се бяха влошили, че те вече не си говореха. До това време и въпреки рака, който я беше направил сива като пепел от кремация, Мишал беше станала главният помощник и най-предан ученик на Айша. Съмненията на други маршируващи само бяха усилили собствената й вяра и за тези съмнения тя недвусмислено обвиняваше съпруга си.

— Освен това — смъмри го тя при последния им разговор — у теб вече няма топлина. Страхувам се да те доближавам.

— Няма топлина? — изкрещя той. — Как можа да го кажеш? Няма топлина? Заради кого доприпках на това дяволски тъпо поклонничество? Да се грижа за кого? Защото обичам кого? Защо съм толкова разтревожен, толкова тъжен, толкова изпълнен с мъка и заради кого? Няма топлина? Ти непозната ли си? Как можеш да кажеш подобно нещо?

— Чуй се — каза тя с глас, който беше започнал да избледнява в един вид мрак, една неяснота. — Винаги ярост. Студена ярост, ледена, подобна на укрепление.

— Това не е ярост — изрева той. — Това е загриженост, нещастие, окаяност, нараненост, болка. Къде можеш да чуеш ярост?

— Чувам я — каза тя. — Всеки може да я чуе на мили оттук.

— Ела с мен — помоли я той. — Ще те заведа в най-добрите клиники в Европа, Канада, САЩ. Довери се на западната технология. Могат да правят чудеса. Ти също винаги си харесвала техническите джунджурии.

— Аз отивам на поклонение в Мека — каза тя и се обърна на другата страна.

— Проклета глупава кучко! — изрева той зад гърба й. — Само защото ще умреш, не значи, че трябва да вземеш всичките тези хора с теб!

Но тя си тръгна напряко през крайпътния лагер и повече не се обърна; и сега той беше доказал нейното твърдение, изгубвайки контрол и изричайки неизречимото; Мирза падна на колене и заплака. След тази караница Мишал вече отказваше да спи до него. Тя и майка й развиваха постелките си до забулената в пеперуди пророчица на тяхната меканска експедиция.

През деня Мишал работеше непрестанно сред поклонниците, вдъхвайки им увереност, подкрепяйки тяхната вяра, събирайки ги заедно под крилото на своята благост. Айша беше започнала да се оттегля все по-дълбоко и по-дълбоко в мълчание и Мишал Ахтар всъщност стана водач на поклонниците. Но имаше един поклонник, когото изпусна от своята власт: мисис Курейши, нейната майка, жената на директора на държавната банка.

Пристигането на мистър Курейши, бащата на Мишал, беше цяло събитие. Поклонниците бяха спрели под сянката на една редица платани и бяха заети със събирането на съчки и копаенето на огнища, когато беше забелязана автомобилната колона. Изведнъж мисис Курейши, която беше двадесет и пет паунда по-лека, отколкото в началото на пешеходството, скочи, скърцайки на краката си, и се опита неистово да изчетка мръсотията от дрехите и да оправи косата си. Мишал видя майка си да бърника непохватно в едно разтопено червило и попита:

— Какво те тормози, мамо? Отпусни се, скъпа.

Майка й безсилно посочи приближаващите се коли. Мигове по-късно високата строга фигура на големия банкер стоеше над тях.

— Ако не го бях видял, нямаше да повярвам — каза той. — Казаха ми, но аз казах: глупости. Затова ми отне толкова дълго, за да те открия. Да изчезнеш от Перистан без дума: и сега какво, по дяволите?

Мисис Курейши безпомощно се разтрепери под погледа на съпруга си, започвайки да плаче, чувствайки загрубялата кожа по краката си и умората, която се беше просмукала във всяка пора на нейното тяло.

— О, Боже, не зная, съжалявам — каза тя. — Бог знае какво ни прихвана.

— Не знаеш ли, че заемам деликатен пост? — извика мистър Курейши. — Общественото доверие е съществено. На какво прилича това, жена ми да скитосва с бангис 312 312 Пристрастени към банг, дериват на марихуаната. ?

Мишал, прегръщайки майка си, каза на баща си да спре да нагрубява. Мистър Ахтар за пръв път видя, че дъщеря му носи знака на смъртта на челото си и веднага спадна подобно на вътрешна гума. Мишал му каза за рака и обещанието на Айша пророчицата, че чудо щяло да се случи в Мека и тя щяла да бъде напълно излекувана.