Салман Рушди - Сатанински строфи

— Няма да има неприятности — наруши кахината своето мълчание.

Джебраил сънуваше едно предградие:

Когато хаджът на Айша достигна Саранг, най-отдалеченото предградие на големия главен град на Арабско море, към което момичето пророк ги водеше, журналисти, политици и полицейски офицери удвоиха посещенията си. В началото полицаите заплашваха да разпръснат със сила похода; политиците обаче дадоха съвет, че това много би приличало на сектантско действие и би довело до избухване на междуобщностно насилие от единия до другия край на страната. Най-накрая полицейските началници се съгласиха да разрешат похода, но заплашително мърмореха за това, че са „неспособни да осигурят безопасно преминаване“ на поклонниците.

Мишал Ахтар каза:

— Ние ще продължим.

Предградието на Саранг дължеше своето относително охолство на наличието на значителни въглищни залежи наблизо. Оказа се, че миньорите от Саранг, които прекарваха живота си в пробиването на пътеки в земята — може да се каже, „разделяйки“ я, — не можеха да преглътнат идеята, че едно момиче може да направи същото с морето само с едно махване на ръката. Кадрите на определени общностни фракции бяха работили, подтиквайки миньорите към насилие, и като последица от действията на тези агент-провокатори се трупаше тълпа със знамена, настояващи: НЕ НА ИСЛЯМСКАТА ПАДЯТРА! ПЕПЕРУДЕНА ВЕЩИЦЕ, ВЪРВИ СИ ВКЪЩИ.

В нощта преди да влязат в Саранг, Мирза Саид направи друг напразен опит да се обърне към поклонниците.

— Откажете се — молеше той безплодно. — Утре всички ще бъдем убити.

Айша прошепна в ухото на Мишал и тя заговори:

— По-добре мъченик, отколкото страхливец. Има ли тук страхливци?

Имаше един. Шри Шринивае, изследовател на Големия каньон, собственик на „Той Юнивас“, чието мото беше съзи-дателност и искреност, се присъедини към Мирза Саид. Като набожен последовател на богинята Лакшми, чието лице беше толкова смущаващо подобно на Айшиното, той се чувстваше неспособен да участва в настъпващите военни действия на която и да е от страните.

— Аз съм един слаб човек — призна той на Саид. — Обичах мис Айша, а един мъж би трябвало да се бори за това, което обича, но какво да се прави, аз изисквам неутрален статут. — Шринивас беше петият член на обществото от изменници в „Мерцедес Бенца“ и сега мисис Курейши нямаше друг избор, освен да сподели задната седалка с един обикновен човек. Шринивас печално я поздрави и виждайки я кисело да отскача надалече от него, се опита да я предразположи. — Моля да приемете един знак на моята почит. — И извади от вътрешния си джоб една кукла на семейното планиране.

През нощта дезертьорите останаха в комбито, докато вярващите се молеха на открито. Беше им разрешено да лагеруват в един неупотребяван товарен влак на гара разпределителна, охраняван от военна полиция. Мирза Саид не можа да спи. Той мислеше за нещо, което Шринивас му беше казал, че е гандиец в главата си, „но съм твърде слаб да прилагам подобни идеи в практиката. Извинете ме, но е истина. Не съм създаден за страдание, сетхджи. Трябваше да си остана с жената и дечицата и да изрежа тази приключенска болест, която ме накара да кацна на подобно място.“

В моето семейство също, отговори в безсънието си Мирза Саид на спящия търговец на играчки, ние страдахме от един вид болест: на откъснатост, на неспособност да свържеш себе си с нещата, събитията, чувствата. Повечето хора определят себе си чрез своята работа или с това откъде произхождат или подобни; ние живяхме твърде надълбоко в главите си. Това прави действането дяволски трудно.

Което идваше да каже, че му беше трудно да повярва, че всичко това наистина се случва: но се случваше.

Когато на следващата сутрин поклонниците на Айша бяха готови да потеглят, огромните облаци от пеперуди, които бяха пътували с тях от Титлипур, внезапно се разкъсаха и изчезнаха от погледа, разкривайки, че небето се покрива с други по-прозаични облаци. Дори създанията, които обличаха Айша — елитният корпус, така да се каже — си вдигнаха чуковете и така тя трябваше да води процесията, облечена в земността на едно старо памучно сари с щамповани с дървена щампа листа по края. Изчезването на чудото, което сякаш утвърждаваше тяхното поклонение, потисна всички маршируващи; така че въпреки всички увещания на Мишал Ахтар те не бяха способни да пеят, когато тръгнаха напред, лишени от благодеянието на пеперудите, за да срещнат съдбата си.