Салман Рушди - Сатанински строфи

През последните дни на тяхното поклонение градът беше навсякъде около тях. Служители от общината се срещнаха с Мишал и Айша и планираха маршрута през главния град. По този маршрут имаше джамии, в които поклонниците можеха да спят, без да задръстват улиците. Вълнението в града беше силно: всеки ден, когато поклонниците поемаха към следващото си място за почивка, те бяха наблюдавани от огромни тълпи, някои подигравателни и враждебни, но мнозина носещи подаръци, бонбони, лекарства и храна.

Мирза Саид, изтощен и мръсен, беше в състояние на дълбоко разстройство заради неуспеха си да убеди повече от шепа от поклонниците, че е по-добре да се довериш на разума, отколкото на чудесата. За тях чудесата се справят добре, посочиха достатъчно разумно селяните от Титлипур.

— Тези проклети пеперуди — промърмори Саид на сарпанча. — Ако ги нямаше, бихме имали шанс.

— Но те бяха с нас от началото — отговори с вдигане на раменете сарпанчът.

Мишал Ахтар явно беше близо до смъртта; тя беше започнала да мирише на нея и беше придобила един тебеширен бял цвят, който много уплаши Саид. Но Мишал не би му позволила да я доближи. Тя беше остракирала и майка си и когато баща й отдели време от банкерството да я посети през първата нощ на поклонниците в една градска джамия, тя му каза да се разкара.

— Нещата стигнаха до точката — обяви тя, — когато само чистите могат да бъдат с чистите.

Когато Мирза Саид чу речника на Айша пророчицата да се появява в устата на жена му, той изгуби вече и най-малкото зрънце надежда.

Дойде петък и Айша се съгласи, че поклонението може да спре за един ден, за да участва в петъчните молитви. Мирза Саид, който беше забравил почти всички арабски строфи, които някога бяха натъпкани наизуст в него, и едва си спомняше кога да застане с ръце, протегнати пред него, сякаш държи книга, кога да коленичи, кога да притисне челото си към пода, се препъваше из церемонията с нарастващо отвращение от себе си. Накрая на молитвите обаче се случи нещо, което спря хаджа на Айша в пътя му.

Докато поклонниците гледаха как вярващите напускат градината на джамията, отвън пред главната врата започна вълнение. Мирза Саид отиде да провери.

— За какво са тези ох-ах? — попита той, докато с усилие се промъкваше през тълпата на стъпалата към джамията; тогава видя кошницата, стояща на долната част на стълбището. — И чу издигащ се от кошницата бебешки плач.

Подхвърленото дете вероятно беше на две седмици, очевидно незаконно и беше също толкова ясно, че възможностите му в живота са ограничени. Тълпата беше в неопределено объркано настроение. В този миг имамът на джамията се появи в горния край на стъпалата, а до него беше Айша пророчицата, чиято слава се беше разнесла из града.

Тълпата се раздели като морето и Айша и имамът слязоха долу до кошницата. Имамът кратко огледа детето; изправи се и се извърна, за да се обърне към тълпата.

— Това дете е родено в дяволщина — каза той. — То е дете на дявола. — Имамът беше млад мъж.

Настроението на тълпата премина в ярост. Мирза Саид Ахтар изкрещя:

— Е, Айша кахин. Какво ще кажеш?

— Всичко ще бъде поискано от нас — отговори тя. Тълпата не се нуждаеше от по-ясна покана и уби детето с камъни.

След това Айшините поклонници отказаха да продължат. Смъртта на подхвърленото дете беше създала атмосфера на бунт сред уморените селяни, никой от които не беше вдигнал или хвърлил камък. Мишал, сега снежнобяла, беше твърде отслабнала от болестта си, за да събере участниците в похода; Айша както винаги отказа да спори.

— Ако обърнете гърбовете си на Бог — предупреди тя селяните, — не се изненадвайте, когато той ви стори същото.

Поклонниците бяха наклякали на група в един ъгъл на голямата джамия, която беше боядисана в лимоненозелено отвън и светлосиньо отвътре и осветена, когато е нужно, от многоцветни неонови „тръбни лампи“. След предупреждението на Айша те й обърнаха гръб и се струпаха още по-близо един до друг, въпреки че времето беше достатъчно топло и влажно. Мирза Саид, виждайки възможността си, реши още веднъж да предизвика Айша.

— Кажи ми — попита той сладко, — как точно ти дава ангелът тази информация? Ти никога не ни казваш точни думи, само своите тълкувания на тях. Защо подобни заобикалки? Защо просто не цитираш:?

— Той ми говори — отвърна Айша — в ясни и запомнящи се обрати на речта.

Мирза Саид, изпълнен с горчивата енергия на своята страст към нея и болката от отчуждението от своята умираща жена, и спомена за горестите на похода, подуши в нейната сдържаност слабостта, за която беше сондирал.