Салман Рушди - Сатанински строфи

Айша не се опитваше да вика селяните обратно и засега нейната увереност беше оправдана; нямаше нови дезертьорства към лагера на безверните. Но Саид я виждаше да хвърля безброй погледи в негова посока и пророчица или не, Мирза Саид би заложил добри пари, че това бяха изразяващите лошо настроение погледи на младо момиче, което не беше вече сигурно, че ще стане неговата.

След това тя изчезна.

Отиде си един следобед по време на siesta и не се появи отново ден и половина, през което време между поклонниците настъпи безредие — тя винаги знаеше как да бичува чувствата на публиката, призна Саид; след това тя се върна обратно до тях напряко през покритата с прах местност и този път сребърната й коса беше нашарена със злато и веждите й също бяха златни. Айша събра селяните при себе си и им каза, че архангелът е недоволен от това, че хората от Титлипур са изпълнени със съмнения само заради възлизането на един мъченик в Рая. Тя предупреди, че сериозно обмислял оттеглянето на своето предложение да раздели водите, „така че всичко, което ще получите при Арабско море, ще бъде баня със солена вода и след това обратно при изоставените ви картофени ниви, върху които никога отново няма да падне дъжд.“ Селяните бяха ужасени.

— Не, това не може да стане — помолиха те. — Бибиджи, прости ни.

Това беше първият път, когато използваха името на отдавна отишлата си светица, за да опишат момичето, което ги водеше с един абсолютизъм, който беше почнал да ги плаши толкова, колкото ги впечатляваше. След нейната реч сарпанчът и Мирза Саид бяха оставени сами в тяхното комби.

Втори рунд за архангела — помисли си Мирза Саид.

На петата седмица здравето на повечето от възрастните поклонници се беше влошило рязко, запасите от храна бяха намалели, вода се намираше трудно и слъзните канали на децата бяха пресъхнали. Събраните лешояди вече заставаха все по-наблизо.

Когато поклонниците оставиха зад себе си селските райони и наближиха по-гъсто населените зони, нивото на преследване нарасна.

Междуградските автобуси и камиони често отказваха да се отклонят и пешеходците трябваше да отскачат от пътя им, пищейки и падайки един върху друг. Велосипедисти, семейства от шестима върху моторолери „Радждут“, собственици на малки магазини сипеха ругатни. „Луди! Селяндури! Мюсюлмани!“ Често те бяха принудени да вървят цяла нощ, защото властите в този или онзи малък град не искаха подобна сган да спи по техните плочници. Още смърти станаха неизбежни.

Тогава волът на приелия исляма Осман падна на колене сред велосипедите и камилските изпражнения на един безименен малък град.

— Ставай, идиот — викаше му той безсилно. — Какво си мислиш, че правиш, да ми умираш пред зеленчуковите сергии на непознати?

Волът кимна два пъти за „да“ и издъхна.

Пеперуди покриха трупа, приемайки цвета на сивата му кожа, конусовидните му рога и звънци. Безутешният Осман изтича при Айша (която си беше сложила едно мръсно сари, като отстъпка пред прекалената градска скромност, въпреки че облаци пеперуди все още я следваха подобно на сияние).

— Воловете отиват ли на небето? — попита той с жален глас; тя вдигна рамене.

— Воловете нямат души — каза тя хладно, — а ние сме в поход души да спасяваме.

Осман я погледна и осъзна, че повече не я обича.

— Ти си станала демон — каза й той с отвращение.

— Аз съм нищо — каза Айша. — Аз съм един вестител.

— Кажи ми тогава защо твоят Бог толкова иска да унищожи невинните — ядоса се Осман. — От какво се страхува? Толкова ли е несигурен, че се нуждае от смъртта ни, за да докажем нашата любов?

Сякаш в отговор на подобно богохулство Айша наложи още по-строги дисциплинарни мерки, настоявайки всички поклонници да казват всичките пет молитви и постановявайки, че петъците ще бъдат дни на пости. В края на шестата седмица тя беше принудила маршируващите да оставят още четири тела там, където бяха паднали: двама възрастни мъже, една възрастна жена и едно шестгодишно момиче. Поклонниците продължиха похода си, обръщайки гръб на мъртвите; обаче зад тях Мирза Саид Ахтар събра телата и се увери, че ще получат едно достойно погребение. В това беше подпомаган от сарпанча Мохамед Дин и бившия недокосваем Осман. В подобни дни те изоставаха доста зад похода, но на едно комби „Мерцедес Бенц“ не му е нужно дълго време, за да настигне повече от сто и четиридесет мъже, жени и деца, вървящи уморено към морето.

Мъртвите увеличаваха броя си и групите променливи поклонници около мерцедеса нарастваха вечер след вечер. Мирза Саид започна да им разказва истории. Разказа им за лемингите и как магьосницата Цирцея превръщала мъжете в свине; разказа им също историята на свирача, който подмамил децата на града в една планинска пукнатина. Когато им разказа тази приказка на техния собствен език, той изрецитира стиховете на английски, така че да могат да чуят музиката на поезията, въпреки че не разбираха думите.