Салман Рушди - Сатанински строфи

— Айша, дъще — каза на глас Шринивас в празния въздух, — какво, по дяволите, е станало с теб?

По време на дневната горещина поклонниците почиваха, сврени под кой каквато сянка намери. Шринивас се разхождаше между тях в особен вид зашеметяване, изпълнен догоре с чувства, осъзнавайки, че голямата повратна точка в живота му необяснимо беше дошла. Очите му продължиха да откриват преобразената фигура на Айша пророчицата, която почиваше в сянката на едно смокиново дърво в компанията на Мишал Ахтар, нейната майка мисис Курейши и болния от любов Осман с неговия вол. Най-накрая ринивас се сблъска със заминдара Мирза Саид, който се беше изтегнал на задната седалка на своя „Мерцедес Бенц“, неспящ, един страдащ човек. Шринивас говори с него с едно смирение, породено от неговото удивление.

— Сетхджи 307 307 Шеф, господар. , ти не вярваш ли в момичето?

— Шринивас — Мирза Саид се изправи, за да отговори, — ние сме модерни хора. Ние знаем например, че старите хора умират при дълги пътувания, че Бог не лекува рак и че океаните не се разделят. Ние трябва да спрем тази идиотщина. Ела с мен. Има достатъчно място в колата. Може би ще помогнеш да им го избием от главите; тази Айша ти е благодарна, може би ще те послуша.

— Да дойда с колата? — Шринивас се почувства безпомощен, като че могъщи ръце сграбчиха крайниците му. — Но моят бизнес?

— Това е самоубийствена мисия за много от нашите хора — подтикна го Мирза Саид. — Нуждая се от помощ. Естествено бих могъл да платя.

— Не говорете за пари — отстъпи Шринивас оскърбен. — Моля извинете, сетхджи. Трябва да помисля.

— Не виждаш ли? — извика след него Мирза Саид. — Ти и аз, ние не сме общностни хора. Индуисти-мюсюлмани бхаи-бхаи! Можем да открием светски фронт срещу тази абракадабра.

Шринивас се върна.

— Но аз не съм невярващ — възрази той. — Рисунката на богинята Лакшми е винаги на стената ми…

— Богатството е отлична богиня за един бизнесмен — каза Мирза Саид.

— И в сърцето ми — добави Шринивас. Мирза Саид изгуби търпение.

— Само не и богиня, кълна се. Дори вашите собствени философи признават, че това са само абстрактни концепции. Въплъщения на Шакти 308 308 Божествената сила или енергия, често персонифицирана като жена (Кали, Дурга, Лакшми). , която сама по себе си е абстрактна представа: динамичните сили на божествата.

Търговецът на играчки гледаше надолу към Айша, която спеше под своя юрган от пеперуди.

— Аз не съм философ, сетхджи — каза той. И не каза, че сърцето му се е качило в гърлото, защото осъзна, че спящото момиче и богинята на календара на фабричната му стена имат еднакви, едни и същи лица.

Когато поклонничеството напусна града, Шринивас го придружаваше, запушвайки ушите си за настойчивите молби на разчорлената си жена, която вдигна Мину и я разтърси пред лицето на съпруга си. Той обясни на Айша, че не желаел да посети Мека, но бил обзет от копнеж да повърви малко с нея, може би чак до морето.

Когато зае мястото си сред селяните от Титлипур и влезе в крачка с мъжа до него, той наблюдаваше със смесица от неразбиране и благоговение безкрайния рояк пеперуди над главите им, подобен на огромен чадър, засенчващ поклонниците от слънцето. Сякаш пеперудите на Титлипур бяха поели функциите на голямото дърво. След това нададе кратък вик на страх, учудване и удоволствие, защото няколко дузини от тези същества с хамелеонски крила се настаниха на раменете му и тутакси приеха точната отсянка на аленото на неговата риза. Сега разпозна мъжа до себе си като сарпанча Мохамед Дин, който беше предпочел да не върви начело. Той и жена му Хатиджа крачеха със задоволство напред въпреки напредналата си възраст и когато видя лепидоптеричната благословия, която се беше спуснала върху търговеца на играчки, Мохамед Дин се протегна и го сграбчи за ръката.

Започна да става ясно, че дъждовете няма да оправдаят надеждите. Редици кокалест добитък мигрираха из пейзажа, търсейки пийване. „Любовта е вода“, беше написал някой върху варосаната част от тухлената стена на една фабрика за мотопеди. По пътя те срещаха други семейства, вървящи на юг с живота си, свит във вързопи на гърбовете на умиращи магарета, и те също се бяха насочили изпълнени с надежда, към водата.

— Но не проклетата солена вода — извика Мирза Саид на поклонниците от Титлипур. — И не за да видят как само се разделя на две! Те искат да останат живи, но вие, лудите, искате да умрете.