Салман Рушди - Сатанински строфи

Лешояди се събираха край пътя и зяпаха минаващите поклонници.

Мирза Саид прекара първите седмици на поклонничеството до Арабско море в състояние на постоянна истерична възбуда. По-голямата част от ходенето се осъществяваше през утрините и късните следобеди и по това време Саид често изскачаше от комбито да умолява умиращата си жена.

— Ела на себе си, Мишу. Ти си болна жена. Ела поне да легнеш, позволи ми за малко да разтрия краката ти.

Но тя отказваше и майка й го прогонваше.

— Виж, Саид, ти си в толкова отрицателно настроение, че става потискащо. Върви да пиеш коли-молите си в своята кола с КИ и ни остави нас, ятрите 309 309 Буквално „тържество, процесия“. , на мира.

След първата седмица колата с климатична инсталация изгуби водача си. Шофьорът на Мирза Саид напусна и се присъедини към пешите поклонници; заминдарът беше принуден сам да мине зад волана. След това, когато загрижеността го завладяваше, трябваше да спира колата, да паркира и след това да тича лудо напред-назад между поклонниците, заплашвайки, умолявайки, предлагайки подкупи. Най-малко веднъж на ден кълнеше Айша в лицето за разрушаването на живота му, но всъщност не можеше да продължава с обидите, защото всеки път, когато я погледнеше, я пожелаваше толкова силно, че се чувстваше засрамен. Ракът беше започнал да пребоядисва кожата на Миша л в сиво и мисис Курейши също беше започнала да се оръфва по краищата; нейните светски чапали се бяха разпаднали и тя страдаше от ужасни мехури по краката, които приличаха на малки водни балони. Обаче когато Саид й предложи удобството на колата, тя продължаваше решително да отказва. Магията, която Айша беше настанила върху поклонниците, все още се държеше здраво. И в края на тези вилазки в сърцето на поклонничеството Мирза Саид, потящ се и замаян от горещината и нарастващото си отчаяние, осъзнаваше, че маршируващите са оставили колата му на известно разстояние назад и че той ще трябва да се заклати обратно сам, потънал в мрачно настроение. Един ден се върна при комбито, за да открие, че една черупка от кокосов орех, хвърлена от прозореца на минаващ автобус, е счупила слоестото му предно стъкло, което сега приличаше на паешка мрежа, пълна с диамантени мухи. Той трябваше да избие всички парченца и стъклените диаманти сякаш му се подиграваха, докато падаха на пътя и в колата, като че говореха за преходността и безполезността на земните притежания, но един мирски човек живее в света на нещата и Мирза Саид нямаше намерение да бъде толкова лесно сломен, колкото едно предно стъкло. През нощта той ходеше да ляга до жена си на една туристическа постелка под звездите на голямата магистрала. Когато й каза за произшествието, тя му предложи хладна утеха.

— Това е знак — каза тя. — Зарежи комбито и се присъедини най-накрая към нас.

— Да зарежа един „Мерцедес Бенц“? — изскимтя той в истински ужас.

— И какво? — отговори Мишал със своя сив изтощен глас. — Ти продължаваш да говориш за разруха. Какво тогава ще промени един мерцедес?

— Ти не разбираш — плачеше Саид. — Никой не ме разбира.

Джебраил сънуваше суша:

Земята покафеня под бездъждовните небеса. Трупове на автобуси и древни паметници гниеха в полетата до посевите. Мирза Саид видя през строшеното си предно стъкло началото на нещастието: дивите магарета се любеха уморено и след това падаха мъртви, все още съединени, на средата на пътя, дърветата стояха на оголени от ерозията на почвата корени, приличащи на огромни дървени лапи, ровещи в земята за вода, бедстващите фермери бяха задължени да работят за държавата като физически работници, копаейки резервоар край главната магистрала, един празен съд за дъжд, който нямаше да падне. Окаяни крайпътни животи: жена с вързоп вървеше към палатка от пръчки и дрипи, едно момиче бе осъдено всеки ден да лъска това гърне, този тиган в своята кръпка от мръсен прах.

Наистина ли такива животи имат толкова стойност, колкото нашите? — попита се Мирза Саид Ахтар. — Колкото моя? На Мишал? Колко малко са преживели, колко малко имат, с което да хранят душата.

Мъж в дхоти и с хлабав жълт пугри 310 310 Тюрбан. стоеше като птица на върха на един километричен камък, настанил се там с единия крак върху срещуположното коляно и една ръка под противоположния лакът, пушейки бири 311 311 Индийска пурета, съдържаща тютюн, обвит в листо от друго растение. . Когато Мирза Саид Ахтар мина край него, той се изплю, улучвайки заминдара право в лицето.