Салман Рушди - Сатанински строфи

Уречената нощ настъпи: нощ на ужасяваща горещина.

„Шепертън!“ — Памела и Джъмпи вече са тук, долетели на крилете на нейното Ем Джи, когато Чамча, презрял тяхната компания, пристига с един от флотата закрити автомобили, предоставени от домакините на онези гости, предпочитайки по каквато и да е причина да бъдат возени вместо да карат. — И някой друг също — онзи, с когото Саладин падна на земята — е дошъл; и броди вътре. — Чамча излиза на арената и е удивен. — Тук Лондон е променен — не, сгъстен, — според изискванията на киното. — Защото тук е Стюкониа на Вениъринг 280 280 Вениъринг са претенциозни новобогаташи в „Нашият общ приятел“ на Чарлз Дикенс. Огюкониа е тяхната господарска къща. , тези чисто нови, тип-топ нови хора, лежаща шокиращо близо до Портмън скуеър и сенчестия ъгъл, криещ разнообразни Подснаповци. — И още по-лошо: гледай могилите от отпадъци на Бофинс Бауър сякаш в близката околност на Холъуей, мержелеещи се в този съкратен метрополис над стаите на Фасцинейпгън Фледжби в Олбани — истинското сърце на У е стенд! — но гостите не са склонни да се оплакват; новороденият град, дори пренареден, все пак ти спира дъха; особено в онази част на огромното студио, през която се вие реката, реката с нейните мъгли и лодки на Гефър Хекзъм 281 281 Вампироподобен герой от романа, който се прехранва, измъквайки удавници от Темза, които обира. , Темза в отлив, течаща под два моста, един от стомана, друг от камък. По нейните калдъръмени брегове бият крак веселите гости; и звучат някак печално, неясно, звук от стъпки със заплашителен тон. Вечеря в мъгла от сух лед, гъста като грахова супа, започва на площадката.

Обществени величия, модели, филмови звезди, важни клечки в бизнеса, чифт дребни кралски личности, полезни политици и подобна сган се поти и смесва из тези подправени улици с множество мъже и жени, също толкова сладко-бляскави като „истинските“ гости и толкова подправени, колкото града: наети статисти в костюми от епохата, заедно с подбора от водещите актьори във филма. Чамча, който осъзнава в момента, когато съзира всичко това, че тази среща е била единствената цел на неговото пътуване — факт, който беше успял да държи настрана от себе си до този миг, — съзира Джебраил в нарастващо необузданата тълпа.

Да: там на Лондонския Мост, Който Е От Камък, без съмнение, Джебраил! — А това трябва да е Алилуя, неговата ледена кралица Коун! — Какво отсъстващо изражение има, как се накланя няколко градуса наляво и как тя изглежда така, сякаш душа дава за него — как всички благоговеят пред него, защото той е сред най-големите на приема, Батута от лявата му страна, Сисодия отдясно на Али и наоколо множество лица, които могат да бъдат разпознати от Перу до Тимбукту! — Чамча напредва трудно през тълпата, която става още по-гъста, когато наближава моста — но той е решителен — Джебраил, той ще стигне до Джебраил! — когато със звън на цимбали гръмва силна музика, една от безсмъртните, обикновено прекъсваща представленията за продължителни аплодисменти мелодии на мистър Бентъм, и тълпата се разделя подобно на Червеното море пред децата на Израел. — Чамча, изгубил равновесие, залита назад, притиснат е от разделящата се тълпа във фалшива, наполовина дъсчена сграда — каква друга може да бъде? — антикварен магазин; и за да се спаси, отстъпва вътре, докато една голяма пееща навалица от гърдести дами с бонета и блузи с волани, придружавани от свръхдостатъчно джентълмени с цилиндри, слиза весело надолу по крайбрежната улица, пеейки с всичка сила.

И т.н. И т.н.

— Странно нещо — казва женски глас зад него, — но когато играехме шоуто в театър Ц, избухна похот сред трупата; нещо твърде необичайно според моя опит. Хората започнаха да пропускат репликите си заради глупостите в главите.

Говорещата, забеляза той, е млада, дребна, напета, съвсем не непривлекателна, влажна от горещината, зачервена от виното и явно в хватката на трескавата похотливост, за която говори. — Светлината в „стаята“ е малко, но той може да различи блясъка в очите й.

— Имаме време — продължава тя делово. — След като тази тълпа свърши, започва солото на мистър Подснап. — След което, нагласявайки се в професионална пародия на надутата поза на морския застрахователен агент, тя изстрелва своята собствена редакция на предвидената музикална подснаперщина: