Салман Рушди - Сатанински строфи

Сега беше навън с Джъмпи, който се безпокоеше за него, дори Памела показа загриженост.

— Аз съм тази, дето мъти — каза тя с грубичък остатък от( привързаност. — Какво ти е, та припадаш?

Джъмпи настоя:

— Най-до бре е да дойдеш с мен в моя час; просто си седи спокойно и след това ще те заведа вкъщи.

Но Памела поиска да знае дали няма нужда от лекар. Не, не, ще отида с Джъмпи, ще се оправя. Просто беше твърде топло вътре. Нямаше въздух. Дрехите ми са много топли. Глупава работа. Няма значение.

До къщата на „Приятелите“ имаше филмотечно кино и той се беше облегнал на киноафиш. Филмът бе „Мефисто“, историята на един актьор, прелъстен да сътрудничи с нацизма. На афиша актьорът — игран от германската звезда Клаус Мария Брандауер — беше облечен като Мефистофел, бяло лице, тяло, наметнато с черен плащ, ръце, вдигнати нагоре. Редове от Фауст стояха над главата му:

— Кой си ти тогава?

— Част от тази Сила, която винаги желае зло, но твори добро.

В спортния център: той едва можеше да се насили да погледне към Мишал. (Тя също си беше тръгнала от събранието за Симба навреме, за да успее за курса.) — Въпреки че беше цялата над него, ти се върна, обзалагам се, за да ме видиш, не е ли мило, той едва можа да произнесе любезна дума, камо ли да попита носиш ли нещо светещо по средата на твоите очи, защото тя сега не риташе с крака и не извиваше дългото си тяло, бляскаво в черното трико. — Докато, почувствала студенината у него, тя се дръпна назад, цялата изразяваща объркване и наранена гордост.

— Нашата друга звезда днес не се появи — спомена Джъмпи на Саладин по време на почивката между упражненията. — Мис Алилуя Коун, онази, която се изкачи на Еверест. Смятах да ви запозная. Тя познава, искам да кажа, явно е с Джебраил. Джебраил Фаришта, актьорът, твоят съоцелял от катастрофата.

Нещата се затварят над мен. Джебраил се носеше към него подобно на Индия, след откъсването си от протоконтинента Гондвана 276 276 Хипотетичен суперконтинент в Южното полукълбо, включващ Южна Америка, Африка, Индия, Австралия и Антарктида. и поемането й към Лавразия. (Неговите умствени процеси, отбеляза той отсъстващо, поднасяха някои твърде странни асоциации.) Когато се сблъскат, силата ще изхвърли Хималаи. — Какво е планина? Препятствие; превъзходство и над всичко друго последица.

— Къде отиваш — викаше Джъмпи, — мислех, че ще те закарам. Добре ли си?

— Добре съм. Трябва да походя, това е всичко.

— О’кей, но само ако си сигурен.

Сигурен. Тръгни си бързо, без да срещаш натъжения поглед на Мишал.

… На улицата. Върви бързо, навън от това неподходящо място, този подсвят. — Боже: няма отърваване. Ето витрина, магазин, продаващ музикални инструменти, тромпети саксофони обои, какво е името му? — Попътни ветрове и във витрината евтино отпечатан позив. Обявяващ предстоящото завръщане на, правилно, архангел Гавриил. Връщането му и спасението на земята. Върви. Бързо се махай.

… Дай знак на това такси. (Дрехите му предизвикват почтителност у шофьора.) Влезте, скуайър, имате ли нещо против радиото. Някакъв учен, който попаднал в онова отвличане и изгубил половината си език. Американец. Те го изградили наново, разказва той, с месо от задника му, с извинение. Не би ми харесала уста, пълна с месо от собствения ми бут, но горкият човек не е имал избор, нали. Смешно копеле. Има някои странни хрумвания.

Юджийн Думздей обсъждаше по радиото празнините в летописа на вкаменелостите с новия език от бут. Дяволът се опита да ме накара да млъкна, но добрият Господ и американските хирургически техники не бяха съгласни. Тези празнини бяха главната рекламна точка на сътвориста: ако естественият подбор беше истина, къде са всички тези случайни мутации, които не са били подбрани? Къде са децата-чудовища, деформираните бебета на еволюцията? Вкаменелостите бяха неми. Между тях няма трикраки коне. Няма смисъл да се спори с тези старчоци, каза таксистът, аз самият не одобрявам Бог. Няма смисъл, съгласи се малка част от съзнанието на Чамча. Няма смисъл да се внушава, че „летописът на вкаменелостите“ е някакъв вид съвършен шкаф за папки. И еволюционната теория измина дълъг път от времето на Дарвин. Сега се твърдеше, че големите видови промени са ставали не неуверено и наслуки, както се смяташе първоначално, а на големи радикални скокове. Историята на живота не беше жужащият напредък — истинския английски напредък на средната класа, — както викторианското мислене е искало да бъде, а яростни, драматични, натрупващи се трансформации: според старата формулировка повече революция, отколкото еволюция. — Достатъчно чух, каза таксистът. Юджийн Думздей изчезна от ефира, за да бъде заменен с дискомузика. Ave atque vale. 277 277 Здравей и сбогом.