Салман Рушди - Сатанински строфи

— Закъде си се приготвил? — поиска да знае Памела с тюрбан, военно кожено яке от армейските излишъци и долнище на анцуг, което разкриваше започващото разширяване на талията й. — Шибания Аскот?

— Смятам, че бях поканен на едно събрание — отговори Саладин по най-ненападателния си начин и Памела избухна.

— Искаш да бъдеш внимателен — предупреди го тя. — Но както изглеждаш, вероятно ще те оберат до шушка.

Какво го теглеше назад в другосвета, в този подземен град, чието съществуване толкова дълго беше отричал? Какво или по-скоро кой го накара с простия факт на своето (нейното) съществуване да излезе от бърлогата-какавида, в която беше — или така вярваше — върнат към бившето си аз, и да се гмурне отново в опасните (защото не са отбелязани на картата?) води на света и на своето аз?

— Ще смогна да вмъкна събранието — каза Джъмпи Джоши на Саладин — преди курса по карате. — Където чакаше най-добрата му ученичка: дълга коса с цветовете на дъгата, а Джъмпи добави, едва отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. — Не знаейки, че и Джъмпи страда от същите непозволени копнежи, Саладин прекоси града, за да бъде по-близо до Мишал Суфян.

Той очакваше събранието да бъде малко, представяйки си задна стая, пълна с подозрителни типове, приличащи и говорещи като клонирани Малкълм Хиксовци 270 270 Малкълм Хикс (1925–1965), американски чернокож екстремистки лидер, проповядващ сепаратизъм на чернокожите. Убит през 1965 г. от чернокожи мюсюлмани. Чернокожите мюсюлмани са използвали X като заместител на фамилните имена, които предците им наследили от белите робовладелци. (Чамча си спомни, че сметна за смешна една шега на телевизионен комик — „Чуйте този за чернокожия, който си сменил името на мистър Хикс и дал под съд «Новини от света» за клевета“ 271 271 Жълтата преса обикновено нарича хора, забъркани в скандал, които не иска да назове, мистър X. и предизвика една от най-тежките караници в брака си), може би заедно с няколко изглеждащи ядосани жени; той си беше представял много свиване на юмруци и декларации за справедливост. Онова, което откри, беше голямата зала на къщата за срещи „Брикхолски приятели“, натъпкана от стена до стена с всякакви въобразими категории хора — стари, дебели жени и ученици с униформи, почитатели на раста-рапа и работници в ресторант, служителите на малкия китайски супермаркет на Плеси стрийт, сдържано облечени джентълмени, както и диви момчета, бели, както и черни; настроението на тълпата беше далече от вида евангелска истерия, която си беше представял; то беше спокойно, тревожно и искащо да знае какво може да се направи. До него имаше млада чернокожа жена, която хвърли развеселен поглед на неговата премяна, в отговор той се втренчи в нея и тя се засмя:

— О’кей, извинете, не исках да ви обидя. — Тя носеше холограмна значка, от вида, който променяше съобщението си с промяната на ъгъла, докато се движите. Под единия ъгъл се четеше „Ухуру за Симба“, а от другия „Свобода за лъва“. — Това е заради значението на избрания от него псевдоним — обясни тя многословно. — На африкански.

— На кой език? — искаше да знае Саладин. Тя вдигна рамене и се обърна, за да слуша ораторите. Това беше африкански: роден и озвучен от нея в Луингъм или Детфорд или Ню Крос, това беше всичко, което имаше нужда да знае… Памела просъска в ухото му:

— Виждам, че най-сетне намери някой, над когото да чувстваш превъзходство. — Тя все още можеше да чете в него като в книга.

Една дребна жена в средата на седемдесетте беше доведена на сцената в далечния край на залата от един жилав мъж, в който, Чамча беше почти сигурен, че вижда (той наистина приличаше на американски лидер на Блек Пауър 272 272 „Черна сила“ — движение за мобилизиране на политическата и икономическата сила на американските чернокожи за разширяване на расовото равенство. ), младия Стокили Кармайкъл 273 273 Радикален водач на Студентския комитет за ненасилие, по-късно движението Блек Пауър. — същите прекомерни очила, който играеше ролята на един вид конферансие. Излезе, че е малкият брат на д-р Симба Уолкът Робъртс, а дребната лейди беше тяхната майка Антоанет.

— Бог знае как нещо голямо колкото Симба изобщо е излязло от нея — прошепна Джъмпи и Памела ядно се смръщи от ново чувство на солидарност с всички бременни жени в миналото и настоящето. Обаче когато Антоанет Робъртс заговори, гласът й беше достатъчно голям, за да изпълни залата само със силата на дробовете. Тя искаше да говори за ежедневието на сина си в съда по време на разискванията по делото и беше доста добра изпълнителка. За нейния глас Чамча си беше помислил като за обработен; тя говореше с Би Би Си акцентите на човек, който е учил английското произношение от предаванията на Световната служба, но в него имаше и евангелие и проповед за адския огън.