Салман Рушди - Сатанински строфи

— Нищо не може да те промени — каза тя с възможно най-патрицианския си глас. — Ти наистина мислиш в евтини доводи при спор.

И други чудовища, също не по-малко истински от враговете от жълтите вестници: пари, власт, секс, смърт, любов. Ангели и дяволи — кой се нуждаеше от тях? „Защо демони, когато самият човек е демон?“, попита последният демон на нобеловия лауреат Сингър 267 267 Исак Башевис Сингър (1904–1991) — американски писател от полски произход, писал на идиш, носител на Нобеловата награда за литература за 1978. от тавана си в Тишевиц. Към което усетът на Чамча за равновесие, неговият има-какво-още-да-се-каже-за-и-против рефлекс желаеше да добави: „И защо ангели, когато човекът също е ангелоподобен?“ (Ако това не беше вярно, как да се обясни например скицата на Леонардо 268 268 Скицата на Леонардо да Винчи е голяма сложна рисунка, която е направил за една никога незавършена картина на Дева Мария и детето Исус. ? Моцарт наистина ли е бил Велзевул с напудрена перука?) — Но трябва да бъде признато, и това беше първоначалната му мисъл, че обстоятелствата на времето не се нуждаят от дяволски обяснения.

Нищо не казвам. Не искайте от мен да изясня нещата по един или друг начин; времето за откровения отдавна е минало. Правилата на Сътворението са достатъчно ясни: ти създаваш нещата, правиш ги тъй и тъй и после ги оставяш да се развиват. Къде е удоволствието, ако винаги се намесваш, за да правиш намеци, променяш правилата, оправяш борбите? Е, до този момент доста се държах под контрол и не планирам сега да разваля нещата. Не мислете, че не съм искал да се намеся; исках, и то много пъти. И веднъж, вярно е, го направих. Седнах на леглото на Алилуя Коун и говорих на суперзвездата Джебраил. Опарвала или Неечайвала, искаше да знае той и аз не го осветлих; и със сигурност не възнамерявам вместо това да се раздрънкам пред този объркан Чамча.

Сега си тръгвам. Човекът ще спи.

Неговият новороден, новооперен, все още можещ да сбърка оптимизъм беше най-труден за поддържане през нощта; защото през нощта този другосвят от рога и копита не беше лесен за отричане. Съществуваше и работата с двете жени, които започнаха да преследват сънищата му. Първата — беше трудно да признае това дори на себе си — не беше някоя друга, а детето-жена от „Шаандаар“, неговият верен съюзник през кошмарното време, което той сега се опитваше толкова силно да скрие зад баналности и замъгленост, aficionada на бойните изкуства, любовницата на Ханиф Джонсън, Мишал Суфян.

Втората — която беше напуснал в Бомбай с ножа на заминаването му, забит в сърцето й, и която все още би трябвало да го мисли за мъртъв — беше Зини Вакил.

Нервността на Джъмпи Джоши, когато научи, че Саладин Чамча се е завърнал в човешки образ, за да заеме наново горните етажи на къщата в Нотинг Хил, беше ужасна за гледане и дразнеше Памела повече, отколкото можеше да изрази. През първата нощ — тя беше решила да не му казва, докато не се намериха на сигурно място в леглото, — научавайки новината, той скокна най-малко три фута върху матрака и застана на светлосиния килим чисто гол и треперещ с тикнат в устата палец.

— Върни се тук и престани да се правиш на глупак — нареди тя, но той диво поклати глава и докато вадеше палеца си достатъчно дълго, изломоти:

— Но ако той е тук! В тази къща! Как мога аз?… — След което сграбчи дрехите си в безреден вързоп и избяга от нейното присъствие; тя чу трополене и трясъци, които подсказваха, че обувките му, вероятно придружени от него самия, са паднали по стълбите надолу.

— Добре! — изпищя тя след него. — Пъзльо, счупи си врата. Няколко минути по-късно Саладин беше посетен от изчервената си отчуждена и плешива жена, която заговори бързо през стиснати зъби:

— Дж. Дж. стои на улицата. Проклетият глупак казва, че не може да дойде, докато не кажеш, че нямаш нищо против.

Както обикновено, тя беше пила. Чамча, силно учуден, успя да избърбори:

— А ти какво, искаш ли да влезе? — Което Памела изтълкува като негов способ да сипва сол в раната. Ставайки даже с още една отсянка по-тъмночервена, тя свирепо и унижено кимна. Да.

Така през първата си нощ вкъщи Саладин Чамча излезе навън.

— Ей, омбре! Ти наистина изглеждаш добре!

Джъмпи го поздрави с ужас, правейки движение като да плесне с ръце, за да скрие страха си — и Саладин убеди любовника на жена си да сподели леглото й. След това се оттегли на горния етаж, защото сега покорността на Джъмпи не му позволяваше да влезе в къщата, докато Чамча не се отдалечи тутакси на безопасно разстояние.