Салман Рушди - Сатанински строфи

— Какъв човек! — заплака Джъмпи пред Памела. — Той е принц, светец!

— Ако не престанеш — апоплектично го предупреди Памела, — ще насъскам шибаното куче срещу теб.

Джъмпи продължи да смята присъствието на Чамча за смущаващо, представяйки си го (поне така си личеше от държането му) като заплашителна сянка, която непрестанно трябва да бъде омиротворявана. Когато готвеше ядене за Памела (оказа се, за нейна изненада и облекчение истински муглай шеф) 269 269 Готвач в северноиндийската ислямска традиция. , той настояваше да канят Чамча долу да се присъедини към тях и когато Саладин се опъна, му занесе горе поднос, обяснявайки на Памела, че да се постъпи другояче би било грубо и също така предизвикателно.

— Виж какво разрешава под собствения си покрив! Той е гигант; най-малкото, което можем да направим, е да имаме добри обноски.

Памела с нарастваща ярост трябваше да се примири с поредица подобни действия и съпровождащите ги проповеди.

— Никога не бих повярвала, че си такъв традиционалист — гневеше се тя и Джъмпи отговаряше:

— Това е само въпрос на уважение.

В името на уважението Джъмпи носеше на Чамча чаши чай, вестници и пощата; при идването си в голямата къща той никога не пропускаше посещение най-малко от двадесет минути, минималното време, съизмеримо с неговата представа за учтивост, докато Памела чакаше и се наливаше с бърбън три етажа по-долу. Той носеше малки подаръци на Саладин: омилостивителни жертвоприношения от книги, стари театрални реклами, маски. Когато Памела се опита решително да забрани това, той го оспори с невинно, но магарешко увлечение:

— Не можем да се държим, сякаш човекът е невидим. Той е тук, нали? Тогава трябва да го въвлечем в нашия живот.

Памела отговори кисело:

— Защо просто не го помолиш да слезе и да се присъедини към нас в леглото?

На което Джъмпи сериозно отговори:

— Не мисля, че ще го одобриш.

Въпреки неспособността си да се отпусне и да приеме местожителството горе на Чамча за даденост, нещо в Джъмпи беше облекчено от получаването на благословията на предшественика му по такъв необичаен начин. Способен да помири повелите на любовта и приятелството, той доста се ободри и усети как идеята за бащинството расте в него. Една нощ сънува сън, който го накара на следващата сутрин да плаче от радостно очакване: едни прост сън, в който той тичаше по алея, засводена от дървета, помагайки на малко момче да кара велосипед.

— Не си ли доволен от мен? — викаше момчето в своето въодушевление. — Погледни: не си ли доволен?

И двамата, Памела и Джъмпи, се бяха включили в засилващата се кампания на протест срещу ареста на д-р Ухуру Симба за така наречените убийства на Изкормвача на баби. Чамча се качи, за да обсъди същото и със Саладин.

— Цялата работа е напълно изфабрикувана, основана на косвени доказателства и клевети. Ханиф смята, че може да вкара камион в пропуските на обвинението. Това просто е недвусмислено зложелателен монтаж; единственият въпрос е колко далече ще стигнат. За по-сигурно ще го облекат в пустословие. Може би дори ще има свидетели, които ще кажат, че са го видели да ги коли. Доста зле, бих казал; за известно време той беше силен глас в града.

Чамча препоръча предпазливост. Припомняйки си ненавистта на Мишал Суфян към Симба, той каза:

— Този приятел има — нямаше ли? — досие заради насилие срещу жени…

Джъмпи обърна дланите си нагоре.

— В личния си живот — призна той — този тип е откровено лайно. Но това не значи, че изкормва възрастни граждани; не трябва да си ангел, за да си невинен. Освен, разбира се, ако не си черен. — Чамча пропусна това покрай ушите си. — Въпросът е, че това не е лично, а политическо — подчерта Джъмпи, добавяйки, когато се надигна да си ходи. — Ъ, утре има политическо събрание по този повод. Памела и аз трябва да отидем; моля, искам да кажа, ако искаш, ако те интересува, значи, ела с нас, ако искаш.

— Ти го покани да дойде с нас? — не можа да повярва Памела. През по-голямата част от времето й се гадеше и това с нищо не допренесе за подобряване на нейното настроение. — Ти наистина ли направи това, без да се посъветваш с мен? — Джъмпи изглеждаше оклюмал. — Е, така и така няма значение — пусна го тя от ченгела. — Едва ли ще го хванеш да отиде на нещо подобно.

Обаче на сутринта Саладин се появи в преддверието, облечен в елегантен кафяв костюм, палто от камилска вълна с копринена яка и една твърде гиздава кафява мека шапка.