Салман Рушди - Сатанински строфи

— Моят син изпълни тази подсъдима скамейка — каза тя на смълчаната зала. — Господи, той я запълни. Силвестър — вие ще ме извините, ако използвам името, което му дадох, без да искам да омаловажа воинското име, което той прие, просто от дълбоко насаден навик — Силвестър изригна нагоре от подсъдимата скамейка като Левиатан от вълните. Искам да знаете как говори: той говори високо, той говори ясно. Той говори, гледайки противника си в очите, и можа ли този прокурор да го накара с поглед да сведе очи? Не и след сто години. Искам да знаете какво каза: „Стоя тук — заяви синът ми, — защото избрах да играя старата и почетна роля на дързък негър. Тук съм, защото не желая да изглеждам разумен. Аз съм тук за не благодарността си.“ Той беше колос между джуджета. „Не правете грешка — каза той в онзи съд, — ние сме тук да променим нещата. Веднага признавам, че ние самите трябва да бъдем променени; африканци, карибийци, индийци, пакистанци, бангладешци, кипърци, китайци: ние сме различни от това, което щяхме да бъдем, ако не бяхме прекосили океаните, ако нашите майки и бащи не бяха прекосили небесата в търсене на работа и достойнство и по-добър живот за своите деца. Ние бяхме направени наново: но аз казвам, че ние трябва да бъдем също онези, които да направят наново това общество, да го оформят от долу до горе. Ние трябва да бъдем носачите на мъртво дърво и градинари на новото. Сега е наш ред.“ Искам да помислите за това, което моят син, Силвестър Робъртс, д-р Ухуру Симба, каза в съдебната палата. Мислете за това, докато решаваме какво трябва да направим.

Синът й Уолкът й помогна да напусне сцената сред одобрителни възгласи и песнопения; тя кимна благоразумно по посока на шума. Последваха по-малко харизматични речи. Ханиф Джонсън, адвокатът на Симба, направи поредица от предложения — галерията за зрители трябва да бъде препълнена, раздаващите правосъдие трябва да знаят, че са наблюдавани; съдът трябва да бъде обграден с жива верига и да бъдат организирани дежурства; има нужда от повик за събиране на средства. Чамча прошепна на Джъмпи:

— Никой не споменава миналото му на сексуално насилие. Джъмпи вдигна рамене.

— Някои от жените, които той е нападал, са в тази зала. Например Мишал е ей там, виж, там в ъгъла до сцената. Но тук не е мястото или времето за това. Може да се каже, че бичата агресивност на Симба е семеен проблем. А това, което имаме тук, е проблем с Човека.

При други обстоятелства Саладин щеше да каже доста в отговор на подобно изявление. Той щеше да възрази, първо, че насилническото минало на човек не може толкова лесно да бъде пренебрегвано, когато е обвинен в убийство. — Също така не харесваше използването на подобни американски термини като „Човека“ 274 274 Бялото общество, бялата върхушка. в съвсем различните британски обстоятелства, където не е имало робство; звучеше като опит да се вземе назаем блясъкът на други по-опасни битки, същото чувстваше и към решението на организаторите да запълват промеждутъците между речите с песни като „Ние ще победим“ и дори, о, Боже мой, „Нкози Секелел и Африка“ 275 275 „Бог да благослови Африка“ — химн на ксоса, чийто първи стих е написан от Енох Сонтонга през 1897. . Сякаш всички каузи са еднакви, всички истории взаимозаменяеми. — Но той не каза нито едно от тези неща, защото главата му беше започнала да се върти и сетивата да му изневеряват, тъй като за пръв път в неговия живот му беше отправено вцепеняващо предупреждение за неговата смърт.

Ханиф Джонсън завършваше речта си. Както е написал д-р Симба, новотата ще навлезе в това общество чрез колективни, не самостоятелни действия. Той цитираше нещо, което Чамча разпозна като един от най-популярните лозунги на Камю. Преминаването от думи към морални действия, казваше Ханиф, има свое име: да станеш човек. И сега една доста млада британска азиатка с малко по-топчест нос и мръснишки блусарски глас заизстрелва песента на Боб Дилън „Съжалявам бедния имигрант“. Това беше друга фалшива и вносна нотка: всъщност песента изглеждаше твърде враждебна към имигрантите, въпреки че имаше редове, хващащи за сърцето, за имигрантските мечти, разбиващи се като стъкло, как е задължен да „строи града си с кръв“. Джъмпи със стихоплетските си опити да формулира наново стария расистки образ за реките от кръв щеше да оцени това. — Саладин преживяваше всички тези неща, но като от голямо разстояние. Какво се случи? Това: когато Джъмпи Джоши посочи присъствието на Мишал в къщата за срещи на „Приятелите“, Саладин Чамча, гледайки към нея, видя един буен огън да гори в центъра на челото й и в същия миг почувства ударите и ледената сянка на чифт гигантски крила. Той изживя странен вид замъгляване, свързан с виждането на нещата като двойни, сякаш гледаше в два свята едновременно; единият беше ярко осветената пушенето-забранено зала за събрания, но другото беше свят на призраци, в който Азраил, ангелът унищожител, връхлиташе към него и челото на едно момиче можеше да гори със зловещи пламъци. — Тя е смърт за мен, ето какво означава това, помисли Чамча в единия от двата свята, докато в другия си каза да не бъде глупав; помещението беше пълно с хора, носещи тези безсмислени племенни значки, които после станаха толкова популярни, неоново зелени ореоли, дяволски рога, оцветени с флуоресцентна боя; Мишал вероятно носеше някое боклучаво украшение от космическата ера. Но другото му аз отново взе връх, тя е забранена за теб, каза то, не всички възможности са отворени за нас. Светът е краен; нашите надежди се изливат през неговия ръб. При което сърцето му се включи в действието, бумдум думбум бумбумдум бабадум.