Салман Рушди - Сатанински строфи

— Спуно, това ти ли си? Ти, дяволе. Наистина си ти. Ела тук, Салад баба, стари приятелю.

Случи се това:

В мига, когато Саладин Чамча се приближи достатъчно близо до Али Коун, за да бъде закован и леко смразен от очите й, той почувства тази наново родена враждебност срещу Джебраил да се разпростира и върху нея с нейния оценка-нула-върви-по-дяволите поглед, нейното излъчване, че е посветена в някаква голяма скрита вселенска тайна; също така нейното качество, за което щеше после да мисли като пустош, едно трудно и рядко нещо, антисоциално, необщително, една духовна същност. Защо това го раздразни толкова? Защо още преди да си беше отворила устата, той я беше определил като част от врага?

Може би защото я желаеше; и желаеше дори повече онова, което взе за нейна вътрешна сигурност; липсвайки му, той завиждаше и искаше да навреди на това, за което завиждаше. Ако любовта е копнеж да бъдеш подобен (дори да станеш) на любимия, тогава омразата, това трябва да се каже, може да бъде предизвикана от същата амбиция, когато не може да бъде осъществена.

Случи се това: Чамча изобрети една Али и се превърна в противник на измислицата си… и не показа нищо от това. Той се усмихваше, стискаше ръце, беше му приятно да се запознае с нея; и прегърна Джебраил. Следвам го, за да се нахвърля върху него. Али, нищо неподозираща, се извини. Те двамата има толкова да наваксват, каза тя, и обещавайки скоро да се върне, си тръгна: свободна да изследва, както се изрази. Той забеляза, че тя накуцваше леко две или три стъпала; след това се спря и тръгна решително. Сред нещата, които не знаеше за нея, беше нейната болка.

Не знаейки, че стоящият срещу него Джебраил, с отсъстващ поглед и повърхностен в поздрава си, е под внимателен лекарски надзор; или че е задължен ежедневно да приема определени лекарства, които замъгляваха сетивата му, заради твърде голямата вероятност от повторение на вече-не-безименната болест, което ще рече параноидна шизофрения; или че дълго е бил държан настрана, по изрично настояване на Али, от кинаджиите, на които тя изобщо беше престанала да вярва от последното му вилнеене; или че тяхното присъствие на Батута-Мамуляновия прием беше нещо, срещу което тя от все сърце беше против, примирявайки се едва след една ужасна сцена, в която Джебраил кряскаше, че повече няма да бъде държан като затворник и че е решен да направи още един опит да влезе отново в своя „истински живот“; или че усилието да се грижи за един разстроен любовник, който беше способен да вижда малки подобни на прилепи дяволчета да висят с главите надолу в хладилника, беше изхабило Али подобно на изтъняла износена риза, налагайки и ролята на милосърдна сестра, жертвен агнец и патерица — в обобщение изисквайки от нея да действа срещу собствената си сложна и объркана природа; не знаейки нищо от това, не успявайки да разбере, че този Джебраил, когото гледаше и вярваше, че вижда, Джебраил, олицетворение на сполуката, която на гонения от фурии Чамча толкова забележимо липсваше, беше също толкова създание на неговото въображение, също толкова измислица, както изобретената възмутителна Али, тази класически зашеметяваща блондинка или femme fatale, която беше извикал в завистливото си, измъчено Орестово въображение — въпреки това Саладин в невежеството си проникна по чиста случайност в пукнатината на Джебраиловата (трябва да се признае малко донкихотовска) броня и разбра как неговото омразно Друго аз може по най-бързия начин да бъде погубено.

Баналният въпрос на Джебраил постави началото. Ограничен от успокоителните в светски разговори, той попита неясно:

— И кажи, как е жена ти?

При което Чамча с развързан от алкохола език изтърси:

— Как? Свалена. Бременна. Велика с шибаното дете.

Пълният с приспивателни Джебраил пропусна яростта в тази реч, отнесено засия и прегърна Саладин през рамото.

— Шабаш, мубарак 283 283 Браво, поздравления. — отправи той поздравления. — Спуно! Дяволски бърза работа.

— Поздрави любовника й — беснееше със заплитащ се език Саладин. — Моят стар приятел Джъмпи Джоши. Сега, признавам това, има мъж. Изглежда жените побесняват. Бог знае защо. Те искат шибаните му бебета и дори не чакат разрешението му.

— Например коя? — изкрещя Джебраил, въртейки глава и карайки Чамча да отскочи изненадано. — Коя, коя, коя? — викаше той, предизвиквайки пиянско кикотене. Саладин Чамча също се засмя: но без удоволствие:

— Ще ти кажа коя например. Например жена ми, ето коя. Това не е дама, мистър Фаришта, Джебраил. Памела, моята жена, която не е дама.