Салман Рушди - Сатанински строфи

— Не може да стигне далече без транспорт, но човек никога не знае — мрачно обясни тя. — Преди три дни открадна ключовете от колата и го откриха поел в обратната посока по един изход на М6, крещейки за проклятие. Пригответе се за отмъщението на Господа, казал той на пътните ченгета, защото аз скоро ще призова своя помощник Азраил. Те записали всичко в малките си тефтерчета.

Чамча, чието сърце все още бе пълно със собствените му отмъстителни страсти, изигра съчувствие и шок.

— А Джъмпи? — заинтересува се той. Али вдигна и двете си ръце от волана в жест аз-се-предавам, докато колата заплашително се клатушкаше по неравния път.

— Лекарите казват, че натрапчивата ревност може да е част от същото нещо; най-малкото може да освободи лудостта, подобно на взривател.

Тя се радваше, че има възможност да говори, и Чамча охотно й предложи слуха си. Ако му се доверяваше, то беше, защото Джебраил също го правеше; той нямаше намерение да развали това доверие. Веднъж той измами доверието ми, сега нека известно време има доверие в мен. Той беше един начеващ кукловод, беше необходимо да изучи вървите, да открие кое с кое беше свързано…

— Не мога да престана — говореше Али. — По един неразбираем начин се чувствам виновна заради него. Нашият живот не се получава и вината е моя. Майка ми се ядосва, когато говоря по този начин.

На прага да хване самолета за запад, Алиша смъмри дъщеря си на трети изход. „Не мога да разбера, откъде ти идват тези идеи“, викаше тя посред раници, куфари и плачещи азиатски мамички. „Можеш да кажеш, че животът на баща ти също не се разви по план. В такъв случай той ли трябва да бъде обвиняван за лагерите? Изучавай историята, Алилуя. През този век историята престана да обръща внимание на старата психологическа насоченост на действителността. Искам да кажа, характерът вече не е съдба. Икономиката е съдба. Идеологията е съдба. Бомбите са съдба. Какво ги интересуват гладът, газовата камера, гранатата, как си живяла живота си? Кризата идва, смъртта идва и твоето патетично индивидуално аз няма съвсем нищо общо с това, но страда от последствията. Този твой Джебраил: може би той е въплъщение на това, как ти се случва историята.“ Без предупреждение тя се беше върнала към високостилния гардероб, предпочитан от Ото Коун, и изглежда към начина на говорене, който подхождаше на големите черни шапки и костюми с жабо. „Наслаждавай се на Калифорния, майко“, остро каза Али. „Една от нас е щастлива“, каза Алиша. „Защо да не съм аз?“ И преди дъщеря й да успее да отговори, тя премина бързо през бариерата само за пасажери, размахвайки паспорт, бордна карта, билет и насочвайки се към безмитните бутилки на „Опиум“ и „Гордънс джин“, които се продаваха под един осветен надпис, гласящ КАЖЕТЕ ЗДРАВЕЙ НА ДОБРИТЕ ПОКУПКИ. 285 285 Игра на думи: say good bye to good buys.

В последната дневна светлина пътят заобикаляше едно разклонение от безлесни, покрити с пирен хълмове. Много отдавна в друга страна, в друг сумрак, Чамча беше заобикалял друго подобно разклонение и се беше изправил пред гледката на останките на Персеполис. Обаче сега отиваше към останките от една човешка развалина; не да се възхищава и може би дори (защото решението да се върши зло никога не е окончателно взето до самия момент на постъпката; винаги има последна възможност да се откажеш) не, за да разруши. Да издълбае името си в плътта на Джебраил: Саладин беше тук.

— Защо оставаш с него? — попита той Али и за негова изненада тя се изчерви. — Защо не си спестиш страданието?

— Аз всъщност изобщо не те познавам — започна тя, след това направи пауза и взе решение. — Не се гордея с отговора, но е истината — каза тя. — Сексът. Заедно сме невероятни, съвършени, нищо такова не съм знаела досега. Любовници мечта. Той сякаш: познава… Познава мен. — Тя замлъкна; нощта скриваше лицето й. Горчивината на Чамча наново се надигна. Всички около него бяха любовници мечта; той безсънен, можеше само да гледа. Стисна ядно зъби и по погрешка малко от езика си.

Джебраил и Али се бяха сврели в Дъриздир, село толкова малко, че нямаше пъб, и живееха в една одържавена Свободна църква 286 286 Различни църкви и верски общности, развили се след XVI в. от различните реформаторски движения. — покръстена — мнимият религиозен термин прозвуча странно на Чамча — от един архитект, приятел на Али, който беше натрупал богатство от метаморфозата на святото в мирско. Мястото изненада Саладин със своята мрачност, въпреки всичките си бели стени, приглушени осветителни тела и мъхнати вълнени мокети. В градината имаше надгробни паметници. Като убежище за човек, страдащ от параноични халюцинации, че е главният архангел на Бог, помисли Чамча, то нямаше да бъде на първо място в неговия избор. Църквата беше разположена малко настрани от около дузината останали каменни и покрити с керемиди къщи, които образуваха общината: усамотена дори сред тази самота. Джебраил стоеше на вратата, сянка на фона на осветения коридор, когато колата спря.