Салман Рушди - Сатанински строфи

Орфая също дишаше тежко, дрехите й бяха разбъркани; тя се сгромоляса с гръб върху извитата стена на тунела. Шумът от навлизащ влак стигна до тях; сгодената двойка забърза към постовете си, привеждайки се в порядък, оставяйки Орфая, където си седеше.

— Момиче — обвини я Юрая Мозили вместо сбогом, — ти си твърде свирепа за мен.

Роучил Уоткинс изпрати на Юрая целувка от будката си за събиране на билети, а той, лениво крачейки към своя асансьор, си чоплеше зъбите.

— Домашна храна — обеща му Роучил. — И никакви изненади.

— Мръсен безделник — изпищя Орфая Филипс към Джебраил, след като беше изкачила сто четиридесет и седемте стъпала на спираловидната стълба на поражението. — Зъл дяволски безделник! Кой те молеше така да ми разбиеш живота?

Дори ореолът загасна като изгоряла крушка и аз не знам къде е магазинът. На пейка в малката градинка близо до спирката Джебраил размишляваше върху безплодността на своите досегашни усилия. И откри, че богохулствата отново изплуват: ако дабата имаше погрешни знаци и така попаднеше при погрешен получател, трябваше ли да бъде обвиняван дабавала? Ако специален ефект — летящо килимче или нещо подобно — не работеше и сините контури се виждаха да проблясват на фона зад летящия тип, как да се обвинява актьорът? По същия начин, ако неговото ангелство се оказва недостатъчно, чия грешка, моля, е това? Негова лична или на някой друг Персонаж? — Деца играеха в градината на неговите съмнения сред облаците мушички, храсти от рози и отчаяние. Стъпки на баби, ловци на духове, гоненица. Елоуин дийоуйин, Лондон. Падението на ангелите, размишляваше Джебраил, не е същата манджа като Премятането на мъжа и жената. В случая с човеците е ставало дума за морал. За плода на дървото на познанието на доброто и злото, който не е трябвало да ядат, но изяли. Жената първа и по неин съвет мъжът придобиха verboten етически стандарти, вкусно ароматизирани с ябълка: змията им донесе ценностна система. Давайки им между другите неща възможност да оценяват самото Божество, правейки възможни точно навреме всички тези неудобни въпроси: защо зло? защо страдания? защо смърт? — Божеството не искаше неговите хубави създания да излязат над своята станция. — Деца се кикотеха в лицето му: има нещо странно в квартала. Въоръжени с електрически пушки, те се преструваха, като че ли ще го преследват все едно че е някой обикновен, презрян дух. Махнете се оттам, изкомандва една жена, една спретнато облечена жена, бяла, червенокоса, с широка ивица лунички по средата на лицето; нейният глас беше изпълнен с отвращение. Чухте ли ме! Веднага! — Докато ангелската катастрофа беше единствено въпрос на власт: малко работа за небесната полиция, наказание за бунта, добро и тежко „pour encourager les autres.“ — След това колко неуверено в себе си беше това Божество, кой не би искал най-добрите му създания да различават справедливото от несправедливото; и Кой управляваше чрез страх, настоявайки за безусловното подчинение на дори най-близките му другари, набеждавайки всички дисиденти за Неговите лумнали Сибири, Гулаговите адове на пъкъла… той сам се възпря. Това бяха сатанински мисли, пъхнати в главата му от Иблис-Велзевул-Шейтан. Ако Обектът все още го наказваше за неговото по-раншно отклонение от вярата, това не беше начинът да спечели прошка. Той просто трябва да продължава, докато пречистен почувства пълната си сила възстановена. Изпразвайки съзнанието си, той седеше в спускащата се тъмнина и наблюдаваше как децата (сега на известно разстояние) играят. Хоп-троп в дълбокото синьо небе, кой е там, ако не ти, не защото си мръсен, не защото си чист, и тук, беше сигурен в това, едно от момчетата, един сериозен единадесетгодишен хлапак с огромни очи, се втренчи право в него: майка ми казва, че си кралицата на феите.

Реха Мерчант се материализира, цялата в бижута и труфила.

— Сега бачачас 236 236 Деца. измислят груби рими за теб, Ангеле Господен — завалено каза тя. — Дори малката билетопродавачка там долу, и тя не е много впечатлена. Все още се справяш зле, баба, така ми изглежда.

Обаче в този случай духът на самоубийцата Реха Мерчант не беше дошъл само да се подиграва. За негова изненада тя заяви, че множеството му изпитания бяха нейно дело:

— Въобразяваш си, че само твоето Единствено Нещо носи отговорност? — викна тя. — Е, добре, любовнико, нека те направя по-мъдър. — Нейният самоуверен и претенциозен бомбайски английски го прониза с внезапна носталгия по изгубения му град, но тя не го изчака да си възвърне самообладанието. — Спомни си, че умрях от любов по теб, влечуго такова, това ми дава права. Особено да бъда отмъстена заради теб, като напълно объркам живота ти. Мъж, който е причинил скока на любовницата си, трябва да страда; не мислиш ли? Както и да е, такова е правилото. Вече толкова дълго те обръщам с хастара навън; сега просто ми омръзна. Не забравяй колко бях добра в прощаването! Ти също го харесваше, а? Затова дойдох да кажа, че винаги е възможно компромисно решение. Искаш ли да го обсъдим или предпочиташ да продължаваш да се губиш в тази лудост, доказвайки, че не си ангел, а стигнал дъното и свършил скитник, една тъпа шега?