Салман Рушди - Сатанински строфи

Неговият нос, изпускащ кръв, започна болезнено да тупти. Той никога не е могъл да понася болката.

— Винаги си бил ревльо — изсмя се Реха в лицето му. Шейтанът беше разбрал повече:

И запомни! Ще оживее оня, който обича болката, а всъщност решен е да не бъде роб в ада, макар че пак го чака разорение? Ти без съмнение ще търсиш, смело тихо място. И такова, което е в отдалечение, та белким те спаси надежда лиха, по-тихо да си промениш мъчението. Но дали?

Не би могъл да го каже по-добре. Човек, който попадне в пъкъла, би направил всичко, изнасилване, изнудване, убийство, felo de se 232 232 Самоубийство. , каквото е нужно, за да се измъкне… той притисна носна кърпа към носа си, докато Реха, все още присъстваща на летящото си килимче и опитвайки се чрез усета си да вкара неговия възход (произход?) в областта на метафизичните спекулации, направи опит да върне нещата към по-позната почва.

— Трябваше да останеш при мен — изказа мнение тя. — Можеше да ме обичаш добре и както трябва. Аз зная как да обичам. Не всеки има способността за това; аз я имам, искам да кажа, имах. Не като тази егоцентрична избухлива блондинка, надяваща се тайно да има дете и дори не го спомена пред теб. Не като твоя Бог, не е като в старите времена, когато подобни Личности проявяваха истински интерес.

Това се нуждаеше от оспорване по няколко причини.

— Ти беше омъжена от началото до края — отговори той. — Сачмени лагери. Аз бях твоето странично блюдо. Аз, който Го чаках толкова дълго да се яви, няма сега постфактум да говоря лошо за него, след личната му поява. И най-после, какви са тези приказки за бебета? Изглежда, че ще прекрачиш всякакви граници.

— Не знаеш какво е ад — озъби му се тя, сваляйки маската на своята невъзмутимост. — Но ти, момченце, със сигурност ще научиш. Ако някога беше казал, за две секунди щях да зарежа този досадник със сачмените лагери, но ти си мълчеше. Ще се видим там долу: хотела на Неечайвала.

— Никога не би напуснала децата си — настояваше той. — Горките приятелчета, ти дори ги бутна първи, преди да скочиш.

Това я разяри.

— Не ми говори! Не смей да говориш! Ще те унищожа! Ще ти изпържа сърцето и ще го изям на препечена филийка! А колкото до снежнобялата ти принцеса, тя е на мнение, че детето е собственост единствено на майката, защото мъжете могат да идват и да си отиват, но тя вечно ще бъде там, нали? Ти си само семето, извини ме, тя е градината. Кой иска разрешение от семето, за да сади? Какво знаеш ти, глупаво бомбайско момче, бъркащо се в модерните идеи на мамчетата.

— А ти? — убедително се намеси той. — Ти например поиска ли разрешението на техния татко, преди да хвърлиш тези дечица от покрива?

Тя изчезна в ярост и жълт пушек в един взрив, който го накара да се олюлее и събори шапката от главата му (тя падна с дъното нагоре на тротоара пред краката му). Освен това тя предизвика един обонятелен ефект с такава сила, че го накара да му се догади до повръщане. Напразно: защото беше съвършено изпразнен от всякакви хранителни неща и течности, невкусил храна от много дни. Ох, безсмъртие, мислеше си той: ох, благородно освобождение от тиранията на тялото. Той забеляза, че двама души го наблюдаваха с любопитство, един младеж с насилнически вид в кабъри и кожа, с мохиканска прическа в цветовете на дъгата и изрисувана с грим зигзагообразна светкавица, спускаща се по носа му, другата бе мила жена на средна възраст с кърпа на главата. Добре тогава, сграбчи възможността.

— Разкайте се — кресна той страстно. — Защото аз съм Архангелът Господен.

— Бедно копеле — каза мохиканът и хвърли една монета в падналата шапка на Фаришта. Той продължи нататък; обаче милата, ситнеща лейди, доверчиво се наведе към Джебраил и му подаде една диплянка.

— Това ще ви заинтересува.

Бързо я разпозна като расистки текст, изискващ „репатрирането“ на чернокожото гражданство на страната. Той заключи, че тя го взима за бял ангел. Така че ангелите не бяха изключение от подобни категории, научи той с учудване.

— Погледни на нещата по този начин — казваше жената, взимайки мълчанието му за неувереност, и разкри, изпадайки в свръхартикулиран, свръхсилен начин на изказване, че го мисли за не съвсем пукка 233 233 Чиста раса. Британски колониален жаргон. , а за левантински ангел, може би кипърски или гръцки, нуждаещ се от най-добрия й да-поговорим-на-страдащите глас. — Ако дойдат и напълнят мястото, откъдето идваш, нали! Няма да ти хареса.

Ударен в носа, подигран от видения, получил милостиня вместо почит и по водолазки гмурнат в дълбините, до които обитателите на града бяха потънали, и видял там непримиримостта на възванието на злото, Джебраил реши по-твърдо от всякога да продължи с правенето на добро, да постави началото на великата работа по стесняването на границите на вражеското владение. Атласът в неговия джоб беше главният му план. Той ще спаси града площад по площад, от Хокли Фарм в северозападния ъгъл на нанесения район до Чанс Ууд на югоизток; след което може би ще отпразнува приключването на своите усилия, като изиграе партия голф на уместно наименованото игрище, разположено в самия край на картата: Уилдърнис 234 234 Пустош (англ.). .