Салман Рушди - Сатанински строфи

Бълнувания, накратко ревност към миналото, най-лошата от всички видове. Когато го обзе това ужасно чувство, той се усети да съчинява цяла поредица нейни любовници, въобразявайки си, че чакат зад всеки ъгъл. Тя използвала историята с Брунел, за да го подиграе, изкрещя той, това беше предумишлена и жестока заплаха.

— Ти искаш мъжете на колене — изпищя той, отдавна изгубил всяка частица самообладание. — Аз не коленича.

— Това беше — каза тя. — Вън.

Яростта му се удвои. Загръщайки се здраво с тогата, той закрачи към спалнята, за да се облече, слагайки си единствените дрехи, които притежаваше, включително палтото на алени райета и меката сива шапка на дон Енрике Даймънд; Али стоеше при външната врата и гледаше.

— Не си мисли, че ще се върна — крясна той, знаейки, че яростта му е предостатъчна, за да го изкара из вратата, чакайки я да започне да го успокоява, да говори кротко, да му остави начин да остане. Но тя вдигна рамене и се отдалечи и тогава, точно в момента на най-голямата му ярост, земните граници се разрушиха, той чу шум като от пукването на язовирна стена и привиденията от света на сънищата наводниха през пробива света на всекидневното, Джебраил Фаришта видя Бог.

За Исайя на Блейк Бог е просто иманентност, едно невеществено възмущение, но видението на Джебраил на Върховното същество не беше ни най-малко толкова абстрактно. Той видя мъж, седнал на леглото, на горе-долу същата възраст като него, среден на ръст, с доста едро телосложение, с прошарена брада, късо подрязана и по линията на челюстта. Това, което най-много го порази, беше, че привидението започваше да оплешивява, изглежда страдаше от пърхут и носеше очила. Това не беше Всемогъщият, който той очакваше.

— Кой сте вие? — попита той с интерес. (Алилуя Коун, която се беше спряла, чувайки го да започва да говори на себе си, и сега го наблюдаваше с израз на искрена паника, не го интересуваше.)

— Оопарвала — отговори привидението. — Човекът от Горе.

— Откъде знаеш, че не си Другият — попита лукаво Джебраил, — Неечайвала, Човекът от Долу?

Дързък въпрос, предизвикал сприхав отговор. Това божество можеше да изглежда като късоглед писар, но със сигурност умееше да пуска в действие традиционния апарат на божествената ярост. Отвън през прозореца се струпаха облаци; вятър и гръмотевици разтърсиха стаята. Дървета паднаха в полето.

— Губим търпение с теб, Джебраил Фаришта. Ти се съмняваше в Нас достатъчно дълго. — Джебраил обеси глава, поразен от Божията ярост. — Ние не сме задължени да ти обясняваме нашата природа — продължи хокането. — Дали Ние ще бъдем многоформатни, множествени, представляващи съюз чрез хибридизация на такива противополжности като Оопар и Неечай, или дали Ние ще бъдем чисти, непреклонни, крайни, няма да бъде решено тук. — На разбърканото легло, на което неговият Посетител беше разположил Своя задник (който, сега забеляза Джебраил, леко светеше подобно на остатъка от Личността), беше дарен силно неодобрителен поглед. — Същността е, че повече няма да има колебание. Ти искаше ясни знаци за нашето съществуване? Ние изпратихме Откровения, за да изпълним сънищата ти, в които не само Нашата природа, но и твоята също беше изяснена. Но ти се бореше срещу това, съпротивлявайки се срещу самия сън, в който Ние те пробуждахме. Твоят страх от истината най-накрая Ни накара да разкрием Себе си, въпреки някои лични неудобства, в жилището на тази жена в напреднал час на нощта. Сега е време за съзидание. Нима те отскубнахме от небесата, за да можеш да се смееш и дърлиш с някаква (без съмнение забележителна) блондинка с плоски стъпала? Има работа да се върши.

— Аз съм готов — покорно каза Джебраил. — Така и така си тръгвах.

— Виж — казваше Али Коун, — Джебраил, по дяволите, караницата няма значение. Слушай: обичам те.

Сега бяха само двамата в апартамента.

— Трябва да вървя — каза Джебраил кротко. Тя увисна на ръката му.

— Наистина не мисля, че все още си добре. Той защити достойнството си.

— Нареждайки ми да напусна, ти повече нямаш юрисдикция върху, ъъ, здравето ми.

После избяга. Алилуя, опитвайки се да го последва, беше сполетяна от толкова пронизващи болки в двата си крака, че падна плачеща на пода, нямайки друг избор: подобно на актриса в масала филм 227 227 Индийски мелодраматичен филм. ; или като Реха Мерчант в деня, в който Джебраил излезе от тях за последен път. Някак си подобна на героиня от един вид истории, към който никога не си беше представяла, че принадлежи.