Джед Рубенфелд - Тълкуване на убийството

Лекциите на Юнг в университета „Фордам“, чрез които той официално скъса с Фройд, най-накрая се състояха през 1912 година. Същата година „Таймс“ публикува две страници, на които имаше пълна със суперлативи статия за Юнг и друга, в която Моузес Алън Стар разказваше за „странния живот“ на Фройд във Виена. Но вече беше прекалено късно. Звездата на Юнг изобщо не изгря с яркостта на звездата на Фройд. Разривът с Фройд предизвика у него пристъп на дълбока депресия, белязана с няколко психотични и полупсихотични пристъпа. След време щеше да осмее идеите на Фройд и да ги нарече „еврейска психология“.

Психоанализата скъса връзката между неврологията и нервните заболявания. Терминът „нервни болести“ излезе от мода за сметка на цял нов речник, в който бяха вписани думи и словосъчетания като „потиснато желание“, „подсъзнателна фантазия“, „то“, „его“, „суперего“ и разбира се — „сексуалност“. Психологията се възроди, а соматичното неврологично лечение на „душевните болести“ за почти век бе смятано за непотребно, назадничаво и непросветено — до наши дни, когато махалото най-накрая започна да се връща назад.

Фройд никога не изпита задоволство, както очакваха всички, от успеха на психоанализата в Америка. Озадачавайки колегите си, той нарече Смит Ели Джелиф престъпник. Твърдеше, че идеите на фройдизма може и да са популярни в Америка, но никога не са били напълно разбрани там.

— Подозрението ми за Америка — споделил Фройд със свой приятел към края на живота си — е, че тази страна е непревземаема.

„Тълкуване на убийството“ е художествено произведение отначало докрай, но голяма част от него отразява истински събития. Криминалната мистерия в центъра на сюжета е напълно измислена, както и зловещите опити да бъдат провалени прочутите лекции на Фройд в университета „Кларк“.

Зигмунд Фройд наистина посещава САЩ през 1909 година. Пристига на борда на парахода „Джордж Вашингтон“ с Карл Юнг и Шандор Ференци вечерта на 29 август (въпреки факта, че в монографията за Фройд от Ърнест Джоунс се споменава датата 27 септември, която в по-късните издания е „поправена“ на също погрешната дата 27 август). Фройд отсяда в хотел „Манхатън“ в Ню Йорк за седмица, преди да отпътува за „Кларк“. Наистина се ужасява от Америка. Наистина след завръщането си в Европа нарича американците „диваци“. Наистина обяснява с това пътуване някои свои физически болести, от които е страдал и преди 1909 година. Всичко това отдавна озадачава биографите му, особено като се има предвид огромният успех на лекциите му в „Кларк“. В Съединените щати Фройд наистина е бил молен да прави бързи психоанализи, въпреки че, доколкото знаем, кметът на Ню Йорк не е отправял такава молба към него.

Описанието на Манхатън от 1909 година в книгата е резултат на много щателно проучване. Архитектурата, улиците, висшето общество — всички подробности до цвета на такситата са напълно точни.

Но не бих се заклел, разбира се, във всеки детайл, който описвам. Главната градска морга например по онова време се е намирала в болницата „Белвю“ на Двайсет и шеста улица, а аз съм поставил патоанатома Хугел, който е художествен герой, и неговата морга в центъра на града в измислена сграда. По подобен начин фантазията ми трябваше да роди и „Балморал“, където е открито тялото на Елизабет Ривърфорд, но по-запознатите читатели веднага ще разпознаят оригинала — „Ансония“, който „Балморал“ наподобява със своите фонтани и играещите в тях тюлени. Още един пример. Кесонът на Манхатънския мост е до голяма степен реален факт, но до септември 1909 година е бил запълнен с бетон и не е имал камери под налягане, описаните в книгата „прозорци“, за изхвърляне на боклуците в реката. Всъщност за отпадъците е имало дълъг улей под налягане, но на мене ми бяха необходими прозорци по причини, които няма нужда да обяснявам на хората, които вече са прочели книгата.

Освен това преместих някои исторически събития назад и напред във времето. Един малък пример е споменаването на Теодор Рузвелт и неговите „американци с тиренца“ от Брил. Историческите маниаци ще ми посочат, че Рузвелт е произнесъл тази своя реплика в прочута реч от 1915 година. (Пренебрежителната фраза обаче вече е била в обръщение през 1909 година, а пресата е отразявала вижданията на Рузвелт и преди 1915 година. Заинтригуваните читатели могат да надникнат в „Ню Йорк таймс“ от 17 февруари 1912 година, страница 3, където се казва, че Рузвелт „критикува безпощадно американците с тиренца“ в статия, която току-що е била публикувана в Германия. Брил, който през целия си живот се е притеснявал за немския си акцент, сигурно е бил доста чувствителен на тази тема.) Трудовете, в които д-р Янгър прави справки, за да открие причината за преживяването на Нора Актън — да наблюдава сама себе си отгоре, докато тялото й е на леглото, — съществуват, но някои от тях са написани след 1909 година. От друга страна, детектив Литълмор може наистина да е чел разказа на Уелс, в който се описва подобно явление. Този разказ, „Под ножа“, е публикуван за първи път през 1896 година.