Робърт Ранкин - Нострадамус ми изяде хамстера

Това очевидно била кухнята на вече превърналия се в легенда крадец. Била цяла банда. Задържаният вероятно бил главатарят им. И всичко откраднато също било там — тостерът, купища пари. И още. Имало най-странни неща. Изкуствени крака. Стъклено око. Очевидно тази банда крадци си имала и неколцина сакати членове. Цялата работа била много драматична.

Но си била нищо и никаква в сравнение с онова, което чичо Джон видял, като се върнал обратно в полицейския участък. Заподозреният не бил отведен в килия, а го разпитвали в канцеларията на началника. А чичо Джон знаел, че ако се качиш на един сандък в задния коридор, през малка капандура можело да се наднича в канцеларията.

Не знам откъде го е знаел, ама си го знаел и затова не губил време, ами се набрал и надникнал вътре.

И онова, което видял, му останало за цял живот.

Капитанът и неколцина войници били натиснали заподозрения върху бюрото на полицейския началник. Били го сграбчили за ръцете и краката, а заподозреният пищял. Един от войниците му тикнал кърпичка в устата, а капитанът задърпал дрехите му. Събличал го. Чичо ми продължил да гледа и капитанът свалил панталоните на мъжа. Показали се чифт изкуствени крайници.

Чичо ми бил смаян — този човек бил инвалид, нямал крака.

После му свалили сакото и ризата. И ръцете му не били истински. Били ръце с изкуствени длани. Човекът си бил ампутиран отвсякъде.

Чичо ми разправя, че капитанът се разкрещял:

— Видяхте ли! Той — това са всички те! Всичките!

И чак по-късно чичо ми разбрал какво означавало това. Този човек бил всички престъпници едновременно. Той бил и детето, и жената, и високият мъж, и дебелият, и кой знае още кой. Очевидно притежавал колекция от ръце и крака с най-различни размери. Можел да се направи колкото си иска висок или нисък, зависи какво си слагал. Но чичо ми го притеснили ръцете и дланите. Бил виждал изкуствени крака в действие — Дъглас Бейдър управлявал спитфайъри с изкуствени крака. Но как ли работели изкуствените ръце и длани? Но някакси вършели работа. Този човек очевидно бил цар на маскировката и най-необикновен майстор престъпник.

Чичо Джон продължавал да гледа и видял как капитанът свалил изкуствените ръце и крака на мъжа. Мъжът се мятал здраво, като луд. Изплюл кърпата, но един войник му я натикал обратно. Когато му махнали ръцете и краката, вече не се съпротивлявал чак толкова, но започнал да се гърчи. Очевидно било адски ужасно за гледане, но чичо Джон казва, че бил като омагьосан и не можел да извърне очи. Макар и сега да му се ще да ги беше извърнал.

Онова, което последвало, вече си било съвсем изродско. Един от войниците дръпнал косата на мъжа и тя му останала в ръцете. Била перука, но като му паднала, повлякла и ушите му. Били изкуствени. А когато войникът се пробвал да му сложи пак перуката, му съборил носа.

Капитанът тъкмо се мъчел с жилетката на мъжа, най-накрая я разкъсал и отдолу се показали куп токи и ремъци. Захванал се да ги разкопчава. Тогава паднали и раменете на мъжа — те се оказали просто заоблени подплънки. Гърдите му представлявали подобие на натъпкан с нещо сутиен, а когато капитанът му смъкнал и долните гащи, гениталиите му се оказали гумени.

И тогава нещата се поизплъзнали от контрол. Чичо ми си спомня как видял един от войниците да издърпва кърпата от устата на мъжа и му изтръгнал зъбите и устните. Кожата на лицето се оказала от латекс и се смъкнала като маска, а отдолу се показал твърд тъмен материал, който можел да е и дърво.

Измъкнали и гръден кош, очевидно дървен. Вътре бил натъпкан с парцали като чучело на Гай Фокс и за минути цялото тяло било разглобено и не останало абсолютно нищичко.

Там вътре нямало никакъв човек, дори и най-мъничко парченце.

И това в общи линии е краят на тази история — така, както ми я разказа чичо ми. Той се закле, че всичко било истина и че го видял с очите си. Беше пенсиониран полицай та и без това ми беше трудно да повярвам, че си го е измислил. Досега не бях чувал нищо подобно и не претендирам, че знам какво означава. Но това е.

По-нататъшните ми въпроси разкриха много малко неща. Парчетата и частите на онова, което не било нищо друго освен чучело, но само преди мигове без никакво съмнение било борещ се мъж, били събрани, турени в чували и отнесени. Чичо Джон имал достатъчно акъл да не споменава на колегите си нищичко от онова, което бил видял. Никога повече не зърнал нито капитана, нито тайнствените войници. Пък и не искал.

Та това е.