Николай Райнов - Градът

И сепна се Пророкът, та запита втори път:

„Кой Невидим ми говори? Ти ли си, Аллах, или е Твоят враг?“

А мълчанието провисна изново наоколо — и мракът пак заби със своя тежък млат.

В онова време, кога вървеше по села и градове блаженият послушник на Пророка — праведният Али, в Дамаск живееше одалиска по име Минатка. От далечна Персиа бе дошла тя — и в Дамаск нямаше по-сръчна танцувачка от нея. Сам халифът от Багдад й прати три кантара злато — да играе в неговите сараи пред момци и царедворци.

Ала строгите суфи, които следваха проповедите на Али бен Юсуф, не обичаха Минатка и строго осъждаха съблазнителните игри на одалиската.

Те казваха, че Врагът на Аллаха движи членовете на жената, която буди грешна похот с танци, песни и сластни движения.

И предричаха, че зло ще я слети.

А вси младежи и старци, които обичаха хубостта на женска снага и гиздостта на любовно движение, коряха послушниците на Али бен Юсуфа и ги наричаха скопци.

Та се поде борба за жената и за правата на женски чар. И силеше се всеки да внуши, че следва вещанията на Пророка и думите му лежат в сурите на свещената книга.

А сам Али зле клеймеше своите противници — и предвестяваше гибел за града, защото похотливо око на жена е завлякло младежи и старци в пътеки на грях.

— — — — — — — — —

И чу се един ден, че върла язва налетяла одалиската. Едри струпеи покрили тялото й, та хубавицата не смеела да се покаже от дома си. А враговете на Али казваха, че вълшебникът с клетва изпратил връх Минатка този недъг. Али бърчеше лоб и мълчеше.

И дигнаха се недоволни и ругаеха открито съзерцателя, че с бесовска сила мъчи момата. Али не отговаряше нищо.

А кога минаваше край порфирната чешма, камъни летяха по него — и зли викове стигаха до ушите му:

— Убийте дервиша! С камъни смажете скопеца!

А той минаваше мълчалив и упорит — и бършеше с ръкав кръвта от своя спукан лоб.

И когато го заплашваха с нож, ако не изцери девицата, Али с корав глас отвръщаше:

— Не съм знахар — блудници да лекувам: нека се разкае — самин Аллах ще й даде лек!

— — — — — — — — —

И стигна до ушите на халифа вестта за страшния недъг на момата. И прати халифът да извикат Али при него. А кога дойде, каза му халифът:

— Зная твоите доблести, Али бен Юсуф — и благовонието на твоята мъдрост стигна престола на Аллаха, а славата на чудесата ти дойде чак до вратите на моя дворец. Не знам от що более момата. Ала чул съм силата на твоите молитви — и нищо не ти е отказал Аллахът. Помоли се, та привдигни болната, защото Минатка бе слава на земята и дар на небето!

А съзерцателят сбърчи лоб, па каза на халифа:

— О, слънце на правоверните, знам, че си избраник на Вечния — и в тебе гори милостта на Пророка. Ала не мога да лекувам по поръка. Сам Аллахът й прати раните, сам Той ще ги дигне от нея, щом се разкае. Твоят раб е Божи пръст — и по своя воля не прави нищо. С камъни ме биха твоите хора, ала и меч не може да промени гласа на сърцето ми: Минатка е блудница — и Вечният я набеляза, та с това да спази от допиране мнозината, що бяха поели път на грях. Не виждам още да е съзнала своя грях одалиската — и рано е да се моля за нея. Пусни ме да си вървя!

И Али бен Юсуф излезе.

А след няколко деня дойдоха послушници на Али, та го замолиха да навести одалиската, за да не умре момата в грях и клетва.

И когато влезе при нея, тя му посочи своето лице, разядено от болестта — и дигна ръце нагоре: а по ръцете й се виждаха ръждиви петна. И рече му Минатка:

— Погивам, учителю: изцери ме! Зло сторих пред Аллаха, че те не послушах. Ала гласа на своята кръв слушах — и ето до де ме доведе измамният шъпог на моята гордост! На всичко съм готова — кажи ми само що да сторя, та да се придигна!

И жал изпълни сърцето на Али — и дигна ръце над нея, па рече:

— Пред Аллаха и пред света дай обет да не пееш своите песни, нито да играеш своите танци, нито пък да се докосваш до мъж.

А момата прошъпна:

— Да бъде, учителю!

И тогава втори път дигна Али ръце над главата й, прошъпна молитва — и момата се усети читава.

И отиде си Али, а неговите противници притихнаха и начнаха да го хвалят. И вси говореха, че Аллах е действувал с ръката му, защото видяха чудото — и никой се не усъмни.

— — — — — — — — —

Ала лицето на съзерцателя бе тъжно и наведен бе погледът му.

И през нощта го налетя сън — и той видя, че върви низ градините на Аллаха. Ала тъмни бяха небесните градини — и мрак пълнеше замрели гранки. Една тъмна звезда висеше като угаснал светилник над градините.