Матю Райли - Плашилото

— Тоя ден е толкова странен, че съм готова да повярвам на всичко — каза Майка. — Сега накъде?

Скофийлд си погледна часовника.

17:35.

11:35 нюйоркско време.

Десет минути до изстрелването.

— Ще оставим израелците да свършат мръсната работа долу. По дяволите, с удоволствие ще дам възможност на Земир да се прояви като герой и да обезвреди ракетите. Що се отнася до нас: в кулата. Искам да видя ония снайперисти.

Да разбера с кого си имаме работа преди да се включим в батака в трюма и да помогнем на израелците.

Стигнаха до вратата в основата на кулата, отвориха я и в същия момент…

Бам!

… бяха заслепени от белия лъч на мощен хеликоптерен прожектор.

— Уф, я стига… — изпъшка Скофийлд.

Защото на дългата предна палуба на супертанкера — на сто метра от тях, с въртящ се прожектор — кацаше очевидно краден хеликоптер „Алует“.

Вертолетът се спусна на палубата.

И от него слязоха трима мъже в руски бойни униформи, въоръжени с автоматични пистолети „Скорпион“.

Дмитрий Заманов и последните двама оцелели скорпиони.

— По дяволите! Забравих, че за главата ти все още е обявена награда — изруга Найт. — Това е Заманов. Бягай.

Нагоре по стълбата. На мостика.

17:36.

Гласът на Феърфакс в ухото на Скофийлд:

— Плашило, превзехме мостика на танкера в залива на Сан Франциско. Открихме вражески снайперисти с униформи на еритрейските сухопътни сили…

Скофийлд хукна право към труповете на снайперистите.

Африкански войници.

Командоси. Зелено-кафяви униформи. Черни каски.

И на раменете им — герб. Но не гербът на Еритрея.

А емблемата на елитната нигерийска десантна част: президентската гвардия.

Като ветерани от многобройните африкански граждански войни, бойците от нигерийската президентска гвардия бяха обучени от ЦРУ убийци, в миналото използвани също толкова срещу враговете на страната им, колкото и срещу собствените им сънародници. По улиците на Лагос и Абуджа президентската гвардия беше известна с друго име: отрядите на смъртта.

Охраната на Килиън.

Двама снайперисти тук. И още в трюма, където охраняваха ракетните силози — невидимият враг на израелците.

— Феърфакс, правилно ли чух, че вашите са еритрейци?

— Точно така.

— А не нигерийци?

— Не. Моите морски пехотинци го потвърждават. Военните им отличия определено са еритрейски.

„Еритрея?“ — помисли си Скофийлд…

— Плашило — прекъсна мислите му Майка и широко отвори вратата на един склад. На пода лежаха четири чувала за трупове. Тя бързо смъкна ципа на единия — и разкри вонящото тяло на терорист от Ислямски джихад.

— А, сега ми е ясно — каза Скофийлд. — Изкупителните жертви.

Той включи сателитния си микрофон.

— Феърфакс, предупредете вашите морски пехотинци да са нащрек. Възможно е в главния трюм да има още африкански войници, които охраняват силозите. Съжалявам, Дейвид, още не сме приключили. Трябва да минеш през тях и да доближиш устройството за сателитна връзка на осемнайсет метра от контролния пулт на ракетите, за да мога да ги обезвредя.

— Ясно — разнесе се гласът на младежа.

Майка се присъедини към Найт, който наблюдаваше през прозорците на мостика палубата навън за Заманов.

— Виждаш ли го?

— Не. Тоя руски скапаняк изчезна вдън земя — отвърна Найт. — Сигурно е слязъл при Земир.

Неочаквано в слушалките им отекна гласът на Руфъс:

— Шефе, Плашило. Към вашия танкер се приближава нов обект. Голям катер. Прилича на френската брегова охрана.

— Господи! — изпъшка Скофийлд, обърна се към прозорците и видя голям бял катер откъм десния борд.

Не можеше да повярва.

Освен нигерийския отряд на смъртта, израелската ударна част и руските ловци на глави, които вече бяха на супертанкера, сега пристигаше и френската морска полиция!

— Това не е бреговата охрана — вторачен през бинокъла си за нощно виждане, каза Найт.

Виждаше голям бял катер, който пореше вълните — виждаше острия му като нож нос, голямата картечница на задната палуба, стъклената рубка и окървавените й прозорци.

На руля стояха въоръжени мъже.

— Това е Демона Ларкъм с ИО Осемдесет и осем.

17:38.

Седем минути до изстрелването.

— По дяволите, още ловци на глави! — възкликна Скофийлд. — Руфъс! Можеш ли да ги ликвидираш?

— Съжалявам, капитане, свършиха ми ракетите. Изстрелях ги срещу френския самолетоносач.

— Добре, добре… — Скофийлд се замисли. — Добре, Руфъс, придържай се към инструкциите си. Ако не успеем да обезвредим тези ракети навреме, ще имаме нужда от помощта ти.