Матю Райли - Плашилото

„Обезврежда ракетната система — помисли си Скофийлд.

— Отлично. Може да се измъкнем без много шум.“

В този момент обаче, за свой тотален ужас, той видя три тъмни фигури да се спускат с въжета от гредите на ракетния трюм над и зад подиума на Земир.

Не ги забеляза нито един от саярет цаним. Бяха прекалено заети да стрелят срещу Демона и неговите ловци на глави.

— Не — промълви Скофийлд. — Не, не, не…

Трите тъмни фигури с мълниеносна бързина се спуснаха по въжетата си.

Заманов и неговите скорпиони.

Бяха се вмъкнали през един от люковете при носа на кораба.

Скофийлд излезе от прикритието си и надвика грохота на изстрелите:

— Отзад!

Естествено израелците реагираха моментално.

Като откриха огън срещу него.

Скофийлд се хвърли зад силоза си, претърколи се на земята, отново надникна навън…

… тъкмо навреме, за да види, че тримата скорпиони леко се приземяват на подиума няколко метра зад съсредоточения Земир.

И пред безпомощния поглед на Скофийлд осветеният от проблясъците на израелските автомати Заманов безшумно се промъкна напред, извади казашката си сабя и замахна към врата на Земир.

В този момент Шейн Скофийлд стана последният от списъка на жертвите, които все още бяха живи.

И единственият човек на Земята, способен да обезвреди ракетната система за сигурност СинкЛок-VII.

Главата на Земир падна от раменете му.

Скофийлд зяпна.

— Невъзможно.

Един командос от саярет цаним хвърли поглед през рамо — навреме, за да види, че обезглавеният труп на командира му пада от подиума сред локви кръв. Заманов напъха главата на Земир в раницата си и полетя нагоре по въжето си…

Бам!

Прикривайки бягащия майор, другите двама скорпиони застреляха израелеца в лицето — в същия миг, в който още двама бойци от саярет цаним бяха улучени от наемниците от ИО–88, обстрелващи ги от другата страна.

Огън от две страни — две групи професионални ловци на глави — обсипваше израелските командоси.

Щом забелязаха падналия Земир и бягащите скорпиони над него, останалите от саярет цаним се объркаха и пред лицето на превъзхождащата ги огнева мощ на ИО–88 се пръснаха.

И бяха унищожени.

След секунди всички израелци бяха мъртви.

17:42.

ИО–88 овладяха района на подиума. Демона, като генерал на завоевателска армия, закрачи към барикадата и посочи тавана — към Заманов и неговите скорпиони, които бягаха със самонавиващите се въжета, отнасяйки главата на Земир.

Тримата скорпиони стигнаха до широк товарен люк.

Двамата спътници на Заманов първи се измъкнаха навън, стъпиха на предната палуба под проливния дъжд и се наведоха, за да поемат отсечената глава на Шимон Земир, която им подаде майорът.

Свръхбърз автоматичен огън надупчи телата им.

Те се строполиха на палубата, разтърсвани от конвулсии. От гърдите им изригваха кървави фонтани.

Под дъжда ги очакваха шестима наемници от ИО–88. Демона бе предвидил тази възможност и беше пратил втора група при носа на кораба.

Раницата с главата на Земир се изтърколи на палубата и командосите я вдигнаха.

Заманов нямаше какво друго да направи, освен да се скрие в люка, да се прехвърли във външния коридор над ракетния трюм и да потъне в сенките.

Скофийлд бе онемял.

Не вярваше на очите си.

Три минути преди изстрелването на ядрените ракети Земир беше мъртъв и наемниците от ИО–88 бяха превзели ракетния пулт. Двайсет души, въоръжени с автомати „Метална буря“!

Нещо трябваше да отвлече вниманието им, нещо голямо.

— Повикай Руфъс — каза той на Найт.

— Сигурен ли си?

— Няма друг начин.

— Добре — съгласи се Черния рицар. — Ти наистина си луд, капитан Скофийлд. — И заговори по виброфона си. — Руфъс, как се развива план „Б“?

Гласът на пилота отговори:

— Взех най-близкия! И той е толкова голям. На сто метра съм, двигателите работят и идвам право към вас!

Друг супертанкер, на руля на който стоеше Руфъс, пореше бурните вълни на сто метра от „Талбот“.

В очакване на реда си да разтовари в Шербург, гигантският сто и десет хиляди тонен контейнеровоз „Айндховен“ бе закотвен в Ламанша, когато Руфъс беше приземил „Черния гарван“ на предната му палуба.

Освен Руфъс на кораба нямаше никого, тъй като шестимата моряци благоразумно бяха решили да избягат със спасителна лодка, след като пилотът бе обстрелял прозорците на мостика с два автомата М–16.

— Какво да направя? — извика Руфъс по радиостанцията.

На борда на „Талбот“ Скофийлд обмисляше ситуацията.