Матю Райли - Плашилото

Без да обръща внимание на гонитбата, капитанът още по-бързо движеше пръсти по тъчскрийна.

Червен-бял-бял…

Чук-чук-чук…

00:00:11

00:00:10

00:00:09

Найт разбра плана на наемниците и откри огън по водача на приближаващата се лодка.

Бам! Бам! Бам!…

Напразно.

00:00:08

00:00:07

00:00:06

Ръцете на Скофийлд бързо и плавно се движеха наляво-надясно.

Майка улучи един от преследвачите им. Ала в следващия момент изрева, улучена в рамото.

00:00:05

00:00:04

00:00:03

Носеха се право към втората лодка на ИО–88 и Найт продължаваше да стреля срещу водача.

Бам! Бам! Бам!…

Първите два куршума не улучиха.

За разлика от третия.

00:00:02

Водачът се свлече и падна мъртъв. Лодката се отклони и Найт успя да задържи тяхната на разстояние осемнайсет метра от пулта.

00:00:01

Движенията на ръцете на Скофийлд леко се промениха. Вместо да натиска кръгове, той сякаш въвеждаше…

00:00:00

Късно.

Но не беше изстреляна нито една от ракетите „Хамелеон“.

Броячът на пулта бе замръзнал на:

00:00:00:05

Секундите може да бяха изтекли, ала последната секунда, измервана в замъглени дигитални стотни, все още не бе свършила, когато Скофийлд въведе универсалния изключващ код и натисна ЕНТЪР.

Екранът се промени:

ТРЕТИ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР):

ИЗПЪЛНЕН.

ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ ШИФЪР ВЪВЕДЕН.

ИЗСТРЕЛВАНЕТО НА РАКЕТИТЕ: ПРЕКРАТЕНО.

Скофийлд облекчено въздъхна.

Не бяха изстреляни ракети.

Лондон, Париж и Берлин бяха спасени.

В този момент обаче отворената дясна рампа на „Талбот“ бавно потъна под водната повърхност.

Разнесе се оглушителен рев.

Беше буквално като отваряне на шлюз.

Подобно на нашественическа войска, прегазваща вражеските редици, през широкия десен отвор в борда на кораба нахлу невъобразимо количество морска вода.

Водна стена — хищно, неудържимо цунами.

Резултатът бе мигновен.

Целият супертанкер рязко се завъртя и се изправи под балансиращото въздействие на водата от десния борд.

Това обаче имаше един изключително важен страничен ефект: „Талбот“ се откъсна от носа на „Айндховен“. От единственото, което го задържаше на повърхността.

И започна да потъва — бързо — в дълбините на Ламанша.

Скофийлд, Найт и Майка бяха обгърнати от всепоглъщащ рев.

Ревът на водата, нахлуваща в трюма.

Вълни се разбиваха в стоманените стени. Образуваха се въртопи.

И водата се покачваше ужасяващо бързо.

На Скофийлд му се струваше, че таванът се спуска към тях. Светкавично.

След мигове се носеха на повърхността, стигаща до средата на гигантските ракетни силози — на шест метра под стоманените коридори около покрива.

След нахлуването на водата през десния борд Демона Ларкъм и неговите наемници прекратиха гонитбата и се насочиха към стълбите, водещи към тавана на трюма.

— По дяволите, бива си го — отбеляза Найт. — Демона се качва на предната палуба. Така ще покрие всички люкове и просто ще ни чака да се появим — което в края на краищата ще сме принудени да направим.

— Значи ще се наложи да се измъкнем от другаде — отвърна Скофийлд. — Остава само да се махна от този кораб и да намеря спокойно място, където да обезвредя насочените срещу Америка ракети.

И той извади навигатора си, за да види кой е следващият кораб от проект „Корморан“.

Отвори документите, които беше видял по-рано, и кликна списъка с ракетите:

Познат списък.