Матю Райли - Плашилото

Капитанът погледна натам.

— Плашило! Какво става, по дяволите? Какви са всички тия хора?

— Все още не съм съвсем сигурен! Знам само, че са ловци на глави! И поне един от тях преследва Гант!

Майка го хвана за ръката.

— Чакай. Имам лоша новина! Вече излъчихме насочващия лазер за бомбардировачите. Имаме точно… — тя си погледна часовника, — … осем минути и после тая мина ще бъде ударена от шесттонна лазерно насочвана бомба!

— Тогава най-добре бързо да намерим Гант — каза Скофийлд.

След като бягащите терористи от Ал Кайда я подминаха, Либи Гант скочи на крака — и спря, защото на гърдите й светеха три зелени лазерни точки.

Беше обградена от друга група черно-зелени, шестима мъже, насочили към нея автоматите си.

Единият вдигна ръка и пристъпи напред.

Свали каската си и вдигна зелените си очила за нощно виждане, за да покаже лицето си.

Лице, което Гант никога нямаше да забрави.

Никога не можеше да забрави.

Приличаше на герой от филм на ужасите.

В миналото главата на този човек трябва да бе попадала в бушуващ огън — целият му череп беше абсолютно гол и ужасно сбръчкан, с обгорена кожа, покрита с белези. Меката част на ушите му бе залепнала за главата му.

Под тази грозна гледка обаче очите му блестяха от удоволствие.

— Ти си Елизабет Гант, нали? — дружелюбно попита той и взе оръжията й.

— Аз ли? Да — изненадано потвърди тя.

Подобно на другия черно-зелен командир, плешивият също говореше с британски акцент. Изглеждаше четирийсетинагодишен. Опитен. Сръчен.

Мъжът измъкна магнитната кука на Гант от кобура на гърба й и я хвърли на земята далеч от нея.

— Боя се, че не можем да ти оставим и това — каза той. — Елизабет Луис Гант, с позивна „Лисица“. Двайсет и девет годишна. Съвсем скоро завършила офицерската школа. Втора по успех, струва ми се. Преди това си служила в Шестнайсети разузнавателен отряд на морската пехота под командването на тогавашния лейтенант Шейн М. Скофийлд, както и в охраната на президентския хеликоптер, пак под командването на капитан Скофийлд. А сега… вече не си под командването на капитан Скофийлд, защото в морската пехота са забранени тесните връзки между личния състав. Старши лейтенант Гант, аз съм полковник Деймън Ларкъм — Демона. Това са хората ми, „Интерконтинентална охрана“, Отряд осемдесет и осем. Надявам се, че не възразяваш, но просто за известно време трябва да те вземем с нас.

Един от хората на Ларкъм сграбчи Гант изотзад, притисна марля, напоена с трихлорметан, към устата и носа й и тя потъна в пълен мрак.

След малко красивият млад командир, когото Гант бе видяла да отсича главата на Завахири, се приближи до Демон с две медицински кутии в ръце.

— Взехме главите на Завахири и Халиф, господин полковник — съобщи той. — Открихме трупа на Ашкрофт, но главата му вече липсваше. Смятам, че Скорпионите са тук и първи са се добрали до него.

Ларкъм замислено кимна.

— Хм… Майор Заманов и неговите Скорпиони. Благодаря, Каубой. Мисля, че и без това спечелихме повече от достатъчно от тая атака. — Той погледна проснатото на земята тяло на Гант. — И може да увеличим улова си. Кажи на всички да се насочат към задния изход. Време е да се връщаме при самолетите. Тази мина ще бъде бомбардирана и самолетите вече пристигат.

След две минути джипът на Скофийлд заобиколи конвейерната лента откъм барикадата на Ал Кайда и спря, като вдигна облак прах.

Капитанът, Книга II, Майка и двамата младши морски пехотинци скочиха от него с оръжия в ръце.

— Колко остава до хвърлянето на бомбите, Майко? — извика Скофийлд.

— Шест минути!

Гант не се виждаше никъде.

Майка стоеше до края на барикадата, недалеч от конвейера.

— Тук я видях за последен път. Един хубавец от черно-зелената група отсече главата на някакъв терорист и после не щеш ли цялата шайка от Ал Кайда ни прегази!

Тя посочи отсрещния североизточен ъгъл на пещерата — зад вентилационните шахти. Там Скофийлд видя по-тесен тунел, широк колкото врата на гараж.

Забеляза още нещо — на пода.

Магнитна кука.

Отиде при нея, вдигна я и прочете думите „Кума Лиса“, написани с бял маркер върху ръкохватката. Магнитната кука на Гант. Той я закачи на колана си.

Когато се върна при другите, Майка тъкмо казваше:

— … и не забравяйте четвъртата сила, която е тук.

— Четвъртата сила ли? — попита Скофийлд. — Каква четвърта сила?

— В тази мина има четири отделни части — обясни Майка. — Ние, Ал Кайда, ония черно-зелени скапаняци, които отвлякоха пиленцето ми, и още една, четвърта сила: оная шайка, дето убиха Ашкрофт и превзеха съюзническата барикада в тил.