Матю Райли - Шестте свещени камъка

— Да — потвърди Зоуи. — Да. Бяха на самия вход на лабиринта там. Изписани върху красив подиум от бял мрамор. Но откъде знаеш, Джак?

— Защото това е една от Аристотеловите гатанки — отговори той.

— Естествено. — Магьосника се плесна по челото. — Естествено…

— Нещо не схващам — призна си Зоуи.

Джак й обясни:

— В Академията в Гърция Аристотел бил любимият ученик на Йероним — същият Йероним, който открил неета. Логично е да очакваме, че Йероним е разказал на любимия си ученик за неета и откритото от него там. Гатанките на Аристотел изобщо не са негови — те са на Йероним. Той ги е открил, след като е прекарал известно време с неета. Предполагам, че е накарал някой от племето да му ги преведе.

— Та кой е най-добрият брой лъжи? — върна се на темата Лили.

— Една — без колебание отговори Магьосника. — Нали се сещаш за оная приказка: ако излъжеш веднъж, ще излъжеш пак и после пак, само и само за да си последователен. Но ако е възможно да излъжеш само веднъж, това е оптимално.

В огромната пещера на втория Връх Джак провери надписите върху трите плочи пред себе си.

— Сигурен ли си, Магьоснико?

— Да.

— Би ли заложил живота си?

— Да.

— А би ли заложил моя?

— Ъ-ъ… ами…

— Окей, Макс. Не съм глупак — спря го Джак. — Така или иначе ще се вържа с въже през кръста.

Погледна плочата отдясно — на нея имаше една-единствена хоризонтална черта: едно.

Плочата сякаш се рееше над черната празнота. Джак бе взел магхука на Астро, така че завърза въжето около кръста си, подаде пистолета за изстрелване на Уикам и каза:

— Да почваме.

И без колебание скочи над бездната към плочата отдясно…

Краката му тупнаха върху плочата — и тя устоя под тежестта му.

Джак стоеше на малък плосък камък високо над черната празнота във вътрешността на кулата.

След още един скок стъпи в началото на дълъг мост със стъпала, който водеше към покрива на следващата кула.

— Ей, каубои — извика на близнаците. — Донесете от подводницата спрей или нещо подобно и ме последвайте. Ще маркирате правилните плочи. О… и ако взема да падна, ще трябва да продължите вие.

Лаклан и Джулиъс преглътнаха едновременно. После хукнаха към подводницата.

Джак напредваше през лабиринта — скачаше от плоча на плоча, ръководен от гласовете в шлема си, които му нашепваха отговорите на гатанките.

— Кой е най-добрият брой очи…

— Едно — отговори Магьосника. — Всевиждащото око, което се показва на пирамидионите.

— Кой е най-добрият живот…

— Вторият, животът след смъртта — каза Магьосника. — Скачай на плочата, на която пише две.

Джак напредваше доста бързо. Морския рейнджър и двамата близнаци го следваха.

От време на време Джак поглеждаше към другия край на призрачния град, опитваше се да прецени докъде е стигнал Вълка… и удивено забеляза, че Вълка се придвижва също толкова бързо… ако не и по-бързо от него.

Изведнъж от стените около него започнаха да рикошират куршуми.

Хората на Вълка го бяха засекли по радиото, бяха го забелязали и сега стреляха по него — имаха пряка линия за обстрел въпреки плетеницата от високи кули и мостове.

Джак и Морския рейнджър стигнаха до един перваз, който влизаше навътре в една от кухите кули. Този път им бе предложен троен избор… но на никоя от трите възможни плочи нямаше надписи.

Лили бързо преведе надписа върху перваза: „Каква е посоката на смъртта…“

— На запад — помогна им Магьосника. — Това е посоката на залязващото слънце. Древните египтяни са смятали, че слънцето се ражда всяка сутрин на изток и умира всяка вечер на запад. Именно заради това погребвали мъртъвците на западния бряг на Нил. Отговорът е „запад“.

Джак скочи на плочата западно от него.

Тя устоя и той изтича нагоре по стъпалата към следващата кула. Морския рейнджър го следваше.

И изведнъж се разнесоха викове и двамата чуха гласа на Вълка:

— Окей, Нож и Меч. Давайте!

Джак надникна иззад ъгъла на сградата… и видя, че хората от ГЕСГ се катерят по стъпалата на зикурата. Изглеждаха като мравки на фона на чудовищната сграда.

„По дяволите, не може да бъде!“, помисли Джак.

Но фактът бе неоспорим: хората на Вълка бяха стигнали до зикурата преди него и сега се изкачваха по стълбата към тавана.

Вълка, Рапирата и Алби бяха на стъпалата на зикурата заедно с основната група командоси. Двама души затичаха нагоре по стълбището: единият от бялата раса и с униформа на командос от Делта Форс. Другият изглеждаше азиатец и бе с бойната униформа на морски пехотинец.