Матю Райли - Шестте свещени камъка

Под нос Добра Надежда Южна Африка

17 Декември 2007, 02:55

Джак обмисляше грандиозната задача, с която му предстоеше да се справи.

Първо оцени позицията на Вълка в другата половина на пещерата.

Хората на Вълка очевидно бяха влезли от запад и вече се бяха качили на една кула, намираща се по средата на разстоянието между западния вход и зикурата.

Добра преднина.

Но като се вгледа, Джак се намръщи. Войниците на Вълка поставяха дълги дъски, за да стигнат стената на съседната сграда, а и след нея…

Погледна под краката си и веднага разбра защо го правят.

Кулата, на която стоеше, нямаше покрив. Всъщност всички кули наоколо бяха все такива.

Бяха абсолютно кухи.

Но колкото и любопитно да беше, почти всеки връх се свързваше с два или три други върха чрез замайваща плетеница от мостове.

Това бе грамадна система от капани!

Всички сгради, които виждаше, бяха все такива.

На всяка имаше платформа като изплезен език: издаваше се и стигаше до средата на кулата… и стърчеше над нищото.

Около „езиците“ имаше по няколко малки плочи за стъпване, всяка поставена точно по средата между централната платформа и останалите три ръба на кулата — и всяка от тях изискваше сериозен скок от около метър и половина, за да стъпиш върху нея.

— Как работи това чудо? — попита Морския рейнджър.

— Въпрос и отговор — обясни Джак. — Ето този надпис тук, на ръба, е въпросът. Трябва да скочиш на плочата стъпало, на която е изписан верният отговор. Ако познаеш, плочата ще издържи тежестта ти.

— А ако не познаеш? — попита Лаклан.

— Ако не познаеш, най-вероятно пропадаш в кулата.

Морския рейнджър надникна в тъмната кухина под тях. Стените бяха отвесни и гладки. Излизането бе невъзможно, ако изобщо оцелееш при падането, а не се нанижеш на нещо смъртоносно и невидимо.

— Предполагам, че подпорите, върху които са монтирани тези плочи, са изработени от крехък материал — каза Джак. — Може да изглеждат здрави, но не са.

— Но това означава да отгатнеш всяка гатанка по целия път — обади се Джулиъс. — Би ли заложил живота си на способността си да отговориш вярно на всяка гатанка без изключение?

Само че Джак не го слушаше.

Гледаше напред.

— Гатанки — каза той на глас, без да го казва на никого. — Гатанките на Аристотел… — Обърна се към Морския рейнджър: — Имаш ли на „Нападател“ сателитни телефони за видео връзка? Трябва ни експерт.

Морския рейнджър естествено разполагаше с няколко сателитни телефона, последен писък на технологията. Имаше дори монтирани на шлем камери, които можеше да се свържат с тях. Нареди веднага да му ги донесат.

Подаде един на Джак и каза:

— Обаче ако се свържеш по това чудо, всички наоколо дори с най-жалкия скенер ще разберат, че сме тук.

— Повярвай ми, съвсем скоро те и без това ще разберат. А за да имаме шанс да оцелеем, ни трябва помощ — отвърна Джак.

И набра по видеотелефона „Халикарнас“.

Сателитният телефон в „Халикарнас“ внезапно иззвъня и всички се спогледаха разтревожено.

Зоуи вдигна телефона и предпазливо каза:

— Ало?

— Зоуи, аз съм.

— Джак!

Последваха ахкания и охкания, а радостната Лили изстреля отчет за приключенията им, като завърши с разгромната атака на силите на Вълка срещу неета и загубата на Алби и Стълба.

Накрая Магьосника се наведе над микрофона, за да въведе малко ред:

— Джак… Много се зарадвах на съобщението ти. Не знаехме жив ли си, или не. Но сега сме в крайно затруднено положение. Не можем да влезем в Южна Африка. Намираме се на самолетна писта в пустинята Калахари в Ботсуана, северно от Южна Африка, а Вълка тръгна за втория Връх. Къде си?

— При втория Връх. — Ченето на Магьосника увисна. — Но трябва да ми помогнете.

Магьосника, Лили и Зоуи се взираха в монитора и наблюдаваха видеосигнала, постъпващ от камерата, монтирана на каската на Джак.

Магьосника видя подземния град и ахна. Градът на мостовете наистина бе невероятен, но Джак насочи вниманието им към думите, изписани на Словото на Тот на подобната на език платформа на първата кула:

— Лили? — попита Джак.

Лили бързо прочете текста.

— Пише: „Кой е най-добрият брой лъжи?“.

Магьосника се намръщи.

— Най-добрият брой… чакай малко…

Но в същия миг Зоуи възкликна:

— Хей, виждала съм този надпис!

— Къде? — попита Магьосника.

Отговори му Джак по телефона:

— Някъде в царството на неета, предполагам. Заедно със списък на други надписи — такива, които може би изглеждат като числа.