Ан Райс - Пандора

— Написано е на най-древната и сложна форма на пиктографското писмо.

— Какво??

Погледнах страниците. Виждах единствено собствените си думи, леещи се задъхано от съзнанието ми, които моята ръка и писалка бяха записали. Не можех да съсредоточа погледа си върху вида на буквите.

Взех последната страница и прочетох на глас:

— Усмивката й бе лукава. Изпълни ме със страх.

Подадох им страницата.

Те категорично поклатиха глави.

Внезапно настана суматоха и Флавий, останал почти без дъх и зачервен, бе въведен в стаята. Носеше сандалите ми. Хвърли ми един поглед и се облегна на стената с видимо облекчение.

— Ела тук — казах.

Той се подчини.

— Сега погледни тези страници и ги прочети, не са ли на латински?

Дойдоха двама боязливи роби, които набързо измиха краката ми и закопчаха сандалите. Флавий се надвеси над мен и погледна страниците.

— Това е древноегипетско писмо — каза той. — Най-древната форма, която съм виждал. В Атина би струвало цяло състояние!

— Току-що го написах! — отвърнах аз. Погледнах към жреца, после към жрицата. — Повикайте вашия висок русокос приятел — казах. — Доведете го тук. Онзи, който умее да чете мисли и да тълкува древните писания.

— Не можем, госпожо. — Жрецът безпомощно погледна жрицата.

— Защо не? Къде е той? Идва само по тъмно, нали? — попитах.

И двамата кимнаха.

— А когато купува книги, всички онези книги за Египет, и това ли прави на нощно осветление? — Вече знаех отговора.

Те се спогледаха безпомощно.

— Къде живее?

— Госпожо, не знаем. Моля, не се опитвайте да го намерите. Той ще дойде веднага щом се здрачи. Снощи ни предупреди, че сте му много скъпа.

— Не знаете къде живее. — Изправих се. — Добре — рекох и взех купчината листа, моето невероятно древно писмо.

— А обгорелият — попитах, докато излизах от стаята, — убиващият кръвопиец. Дойде ли снощи? Остави ли ви своята жертва?

— Да — отвърна жрецът. Изглеждаше унизен. — Госпожо Пандора, починете си и хапнете нещо.

— Да — потвърди моят предан Флавий, — трябва да го направите.

— Няма да стане — заявих аз. Грабнах страниците и прекосих големия коридор, който водеше към входа. Те ме молеха настоятелно. Не им обърнах внимание.

Излязох сред топлината на деня. Флавий ме последва. Жрецът и жрицата ни умоляваха да останем.

Огледах огромния пазар. Всички продавачи на книги се намираха в далечния ляв край на Форума. Прекосих площада.

Флавий полагаше усилия да върви редом с мен.

— Госпожо, моля ви, какво възнамерявате да правите? Изгубили сте разсъдъка си.

— Не съм и ти го знаеш — отвърнах. — Снощи го видя!

— Госпожо, изчакайте го в Храма, както ви помоли — каза Флавий.

— Защо? Защо да го правя? — попитах. Книжарниците бяха много и в тях продаваха ръкописи на всякакви езици.

— Египет! Египет! — виках аз на латински и гръцки. Беше много шумно заради множеството купувачи и продавачи. Платон се намираше навсякъде, както и Аристотел. Видях цял куп от книгата за живота му, която Цезар Август бе успял да довърши през годините преди смъртта си.

— Египет! — извиках.

Търговците сочеха стари свитъци. Откъси.

Навесите плющяха заради бриза. Разглеждах стая след стая, където групи роби усилено преписваха, топваха писалките в мастилниците, без да дръзнат да вдигнат глава от заниманията си.

Отвън, на сянка, също имаше роби, които пишеха писма, диктувани им от скромни мъже и жени. Кипеше оживена дейност.

В един от магазините внасяха сандъци. Собственикът, един възстар мъж, дойде при мен.

— Мариус — казах аз. — Праща ме Мариус, високият рус мъж, който идва в магазина само нощем.

Мъжът не каза нищо.

Влязох в следващия магазин. Там всичко бе египетско, не само изложените свитъци, но и фрагментите от рисунки по стените, и гипсовите отливки, увековечили профила на някой владетел, и редиците малки делви, и фигури, дошли от някоя отдавна осквернена гробница. Египтяните обожаваха да изработват онези миниатюрни дървени фигурки.

И там видях точно този тип човек, когото търсех, истинския антиквар. Този сивокос мъж с голяма неохота вдигна поглед от книгата, която четеше — един кодекс на съвременен египетски.

— Нямате ли нещо, което да представлява интерес за Мариус? — попитах, докато влизах в магазина. На всяка крачка се блъсках в сандъци и кутии. — Нали се сещате, високият римлянин, Мариус, който изучава древните ръкописи и купува най-ценните от тях? Познавате човека, за когото говоря. Много сини очи. Руса коса. Идва нощно време, не затваряте заради него.