Джонатан Раб - Теория на хаоса

Няма да направя лоша услуга на целите на тази малка книжка, ако реша да спра дотук, доволен, че съм предложил като идеи и практика средствата за постигане на стабилна държава. И въпреки това остават два въпроса, които изискват още мастило. Първият е военните, на които месер Николо посвещава почти половината от малкия си трактат. Без значение дали осъжда използването на наемници, или превъзнася добродетелта на един от многото си герои, месер Николо описва държавническото изкуство с термините на военната подготовка и хитрост. И наистина той твърди, че държавите се нуждаят само от добри въоръжени сили и добри закони, за да постигат стабилност. И това може да е вярно. Той предлага безброй примери за правилното и неправилното използване на военните за сигурността на границите, установяването на империите и така нататък. Той следователно настоява, че изкуството на войната (и по този начин контрола върху военните) почива твърдо в ръцете на принца.

И въпреки това месер Николо изглежда, че не е наясно, че без една такава привлекателна и лукава фигура, която да ги води, армиите проявяват тенденции да се превръщат в скитащи банди главорези и пияници, които с еднакво желание ще опозорят както дъщерята на съюзника, така и дъщерята на врага.

С не по-малка неохота той признава, че войниците не са склонни да се вслушват в гласа на здравия разум и са по-склонни да следват славолюбивия, отколкото проницателния. Именно последната черта ги прави особено опасни. Защото достатъчно е да има само един мъж сред редиците им, който да демонстрира способности на водач, и те всички ще подхранват амбицията му дотогава, докато навред останат само руини. Има и още по-лошо — когато сред тях се открият двама такива мъже и държавата бъде принудена да угасва бавно сред пламъците на гражданската война. Накратко, мъжете с пагони не са по-различни от останалите мъже, ако не броим факта, че те владеят смъртоносни оръжия и заплашват всички със своята гордост и тщеславие.

Едно предупреждение. Бъдете особено бдителни с войниците. Използвайте ги само като инструменти, защото те са нито съобразителни, нито притежават нужната издръжливост за градежа на държавата. Армията, следователно, трябва да бъде подобна на прислужница за онези, които контролират сферите. Не се страхувайте да унищожавате онези в пределите й, които започнат да придобиват прекалено голямо влияние или да демонстрират и най-малките признаци на амбиции.

Нашата последна тема е втората част на наставленията на месер Николо за стабилността — законът. Запазих го за края, защото не вярвам, че той допринася за благосъстоянието на държавите толкова, колкото онези, дошли преди мен, претендират. В повечето случаи те заключават, че законът брани хората и увеличава свободата. Но свободата е опасно оръжие в ръцете на някои хора. Тълпата не може да прави разлика между всепозволеността и свободата, като в повечето случаи поставя всепозволеността ; на първо място и като прави това, въвлича държавата в анархия. По тази причина законът трябва да работи в: ограничаване на свободата. Приемането на това като цел [на закона не ще се окаже трудно, веднъж след като образователните институции започнат да произвеждат млади ; мъже, споделящи визията на Надзирателя и които разглеждат стремежа към стабилност за по-вдъхновяващ, отколкото някакво кухо желание за слободия или подобни. В началните етапи обаче на новата държава целта на закона няма да съвпадне толкова лесно с характера на хората. Трудността тук възниква, защото хората — така, както са били обучавани — ще вярват, че стабилността произтича от закона. Това е фалшива вяра, която новата държава трябва бързо да коригира.

Законът е отражение на волята на хората. Нещо повече. В този свят не съществува върховно предписание, които да определя правата или погрешните стъпки на който и да било закон. Само наказанието като такова установява правосъдието на всички действия. По този начин законът и наказанието са своеволни и деспотични, защото са създадени да отговарят на политическия, икономическия и социалния опортюнизъм. Законите заслужават точно толкова доверие, колкото и хората, които ги създават, а стабилността никога не може да разчита на човешкия каприз.

Но да не отнемаме законите на хората. Законите са като много износено одеяло, в което хората се загръщат. Дайте им тяхната детска святост; говорете със силен глас за законите, въвеждайте нови закони от време на време, отменяйте старите и винаги карайте хората да вярват, че имат законите, на които трябва да са благодарни за благоденствието на държавата. Освен това най-добре е законите да се поддържат прости. Това се прави, това не се прави. Това е наказанието, това — наградата. Нека хората видят, че без законите те самите ще бъдат принудени да внасят ред в държавата, да задават ограничения на действията, да контролират заобикалящите ги. Те с радост ще оставят отговорността на закона, за да запазят живота си, колкото е възможно по-безгрижен. И като отдава на законите полагащия им се авторитет, тълпата предава цялата власт на Надзирателя и Префектите. Хората гледат да избягват колкото е възможно повече усложненията. Нека законът отговори на желанието им.