Джонатан Раб - Теория на хаоса

Сега обаче една нова тема лежи върху масата и настоява за същото внимание — властта, чиито собствени битки подлагат на изпитание решимостта на човека в политическата и икономическата сфери. Следователно един учител трябва да развива тази нова област на преподаване и да промени определени институции в рамките на самата Църква. Вниманието на Духа трябва да остава в ръцете на по-голямата Църква. Но реверансът към политически и икономически опортюнизъм трябва да стане доменът на тази нова област. Не би трябвало да е трудно да се види как учителят може да служи на Църквата като цяло без заплаха. И наистина, когато хората живеят сигурно в един стабилен и дълготраен мир на земята, те трябва с още по-голяма страст да посвещават себе си на постигането на вечно щастие.

Тогава това призив за хаос ли е в социалната сфера? Ще дойде ли момент, когато Надзирателя ще препоръча внезапно движение, светкавично действие, за да се разклати съществуващата сфера? Не. Би било трудно да се оприличи промяната в рамките на социалната сфера с онези, нужни в пределите на политическата и икономическата сфери. Моментът на катаклизма тук идва по-рано, в самия момент, когато един човек реши да поеме контрол върху образоването в името на върховенството. В началото тази нова авантюра ще изглежда отклонение от правия път за онези, които го забележат. И въпреки това те ще го отхвърлят, няма да видят в него нищо, което да причини тревога, защото на пръв поглед тя ще има ограничено влияние. Подобно на еретическите секти, които възникват от време на време, новите школи първоначално няма да изглеждат като заплаха. Представете си обаче изненадата на хората, когато въвлечени в хаоса от политическата и икономическата сфери, видят малка армия от млади хора, напълно обучени да поведат държавата в съвсем друга посока. Тогава непросветените няма да имат никакъв избор освен да прегърнат новия път по начина, наподобяващ удавника, който протяга ръка към късчето дърво, за да се спаси от смъртта.

Преди да опиша как трите сфери могат да работят съвместно, за да създадат хаос, трябва да подчертая, че е възможно да не възникне необходимост от комбиниране на такива катаклизми. Отбелязал съм, че паниката в една сфера не е вероятно да доведе до подходящите условия, от които да се изгради стабилната държава. Ще съществуват обаче онези редки случаи, онези единични събития, които поставят лидерите в позицията на необикновена възможност. Подобно на принца на месер Николо, тези лидери ще имат щастието да благодарят за техните обстоятелства. За онези, които се ползват с благоволението на съдбата (и които са се подготвили в пределите на трите сфери), не е необходимо да четат подробно следващите страници, защото те са готови да изграждат.

За другите, с по-малко късмет, трябва да припомним, че една или две от сферите могат да поемат водачеството при предизвикването на хаоса. Социалната сфера обикновено действа като стабилизатор, отколкото като причинител на хаоса. И въпреки всичко трите трябва да координират усилията си; в противен случай единичният акт в една сфера може да се окаже безплоден спрямо благосъстоянието на държавата като цяло. Преди да бъде предприето каквото и да било действие, следователно, и тримата Префекти трябва да са в състояние да управляват хода на събитията в пределите на техните сфери. Голяма част от подготовката на тези мъже ще стане индивидуално през продължителен период на обучение, но колкото повече се приближаваме към момента на експлозията, толкова повече те трябва да действат съвместно.

В този момент е най-добре да се започне с икономически катаклизъм, защото хората са най-вече загрижени за собствените си джобове и често губят разума си, когато е заплашено богатството им. Да повторя: не е необходимо катаклизмът да бъде в големи мащаби, но да е достатъчен, за да повдигне въпроси в простите умове на хората. Веднъж появило се съмнението, за демагога не ще бъде трудно да засили несигурността сред последователите си, които ще породят паника от негодувание сред цялото общество. Защо от негодувание? Защото демагогът ще е научил учениците си да мислят лошо за текущия режим дори и по време на относително спокойствие: неуспехите да се успокоят фракциите в рамките на държавата, неуспехите да се установи печеливша търговия с чужди страни, неуспехите да се изследват възможностите за експанзия, неуспехите да се осигури икономически просперитет — това са едни от немалкото недостатъци, които демагогът ще привлече към вниманието на хората, и това ще обслужва раздвижването на прищевките. Веднъж след като станат свидетели на икономическия катаклизъм, те ще убедят себе си и другите, че разполагат тъкмо с каузата да съборят режима.