Джонатан Раб - Теория на хаоса

Прочистването на държавата обаче не трябва да бъде еднократен акт. От време на време според диктуваните от ситуацията обстоятелства, политическият Префект трябва да намира причина да елиминира други врагове, тези, които заплашват стабилната сърцевина на послушанието и експанзията, основите на трите сфери. Съществуват няколко начина за определяне кой трябва да живее и кой трябва да умре, но е най-добре да има някаква разумна причина за избирането на жертвите. Произволните наказания няма да доведат до добър край. По този начин той трябва да освети пътя на определена група, която без значение дали наистина, или не представлява заплаха за порядъка в държавата. Освен това хората трябва да вярват, че тази единствена група препречва пътя за достигането на съвършената стабилност. И тълпата трябва да развие презрение спрямо тези изгнаници. Най-добрият избор без съмнение биха били членовете на определени религиозни секти или граждани с чужда националност, които живеят в новата държава.

Месер Николо още веднъж пропуска да разгледа животинските страсти, които движат човешките души. Водачите със сигурност трябва да не допускат народът им да ги ненавижда. Ненавистта обаче, ако е насочвана както трябва, е могъщо оръжие за контрол върху хората. С добър ефект римляните преследвали християните, гърците ограничавали свободата на всички чуждестранни жители, а много други са използвали евреите като готови мишени. Дръжте хората непрекъснато ангажирани с един общ враг и техните агресивни страсти (обслужвани най-добре чрез целенасочена омраза) ще засилват спойките на държавата. Демагогът трябва, следователно, да култивира тази злоба у хората, злоба, която да обслужва по най-добрия начин стабилността, когато тя отразява моралната правота, която от своя страна подбужда първия катаклизъм.

Следователно, за да градим върху хаоса, е жизненоважно да поддържаме обществените събирания, игрите и фестивалите, които да осмиват и хулят избраните групи. Такива събития не са чужди на хората. Спектаклите с лъвовете, разкъсващи невъоръжените християни, помпозността на публичните екзекуции, дори и най-простите куклени представления, в които старият евреин бива пребит до смърт заради неговото лихварство, задоволяват първичната човешка страст. Освен това те представляват отмъщението в неговия най-основен облик, тоест, такива представления не са нищо повече от онова, което изглежда, че са. Под повърхността не лежи никакъв скрит смисъл; няма никаква сложност, която да обърка или гневи хората. Накратко, тези събирания и изложения култивират страст към прости отговори, които на свой ред правят хората хрисими и лишени от въображение.

Наградите, които носи тази политика, са много. Първо, винаги е по-изгодно хората да бъдат сплотявани около обща омраза, отколкото около обща любов. Хората търсят дружба с онези, които споделят агресията им, а нищо не обслужва по-добре тази обща агресия от общ враг. Никой не би бил глупав да претендира, че нищо друго освен ненавистта към френските и испанските нашественици държи заедно хлабавата федерация на флорентинските градове. Ако чуждестранната заплаха може да обедини тези разединени хора, представете си колко добре би поддържала една държава целостта си, ако има общ враг отвътре. Второ, докато хората насочват омразата си срещу малка група хора, те няма да имат причина да изливат агресията си върху лидерите в рамките на отделните сфери. Страхът от всеобщ бунт или дори силно недоволство ще се превърнат в минало. Дръжте хората с ангажирано непрекъснато съзнание и те няма да се занимават много с властта, която упражнявате. И трето, всяко недоволство може да бъде насочвано срещу член на групата от изгнаници, без значение дали той наистина е такъв, или не. След това няма никакъв проблем да се отървете от него, стига само хората да вярват, че той е заплаха спрямо сигурността на държавата.

Тук може би най-важното е, че тази злоба не познава граници и в крайна сметка може да изкара хората извън кожите им. Ще дойде време, когато вълната от човешката ненавист ще пресъхне в рамките на дадена държава, когато всички членове на омразната секта вече са елиминирани. В този момент демагогът (чрез памфлети, агитатори и така нататък) може да изобрети нова заплаха под маската на друга група или, един по-благоразумен вариант, той може да реши, че заплахата просто е била преминала в друга държава, която сега следователно се нуждае от прочистване.