Джонатан Раб - Теория на хаоса

Тези неуспехи все пак няма да им бъдат достатъчни, за да причинят тотално изоставяне на преобладаващата политика. Трябва да има и едно основополагащо бедствие, за което такива неуспехи да са просто видимите знаци. И всичко това ще се върти около тази язва, така че демагогът да свиква своите войски. Най-сигурният избор е моралното разложение. Нищо не пасва така добре на човешките инстинкти както чувството на религиозно негодувание. Нека демагогът обагри всички болести на обществото като отражения на лошото морално ръководство на режима, неспособно да насочи хората по правилния курс. По този начин икономическият катаклизъм ще изглежда като окончателното злодеяние на държавата, ’затънала в неморални дела. Как по-добре да се убеди една ръмжаща тълпа, че държавата трябва да се прочисти изцяло, ако не чрез призоваване към нейната увереност в собствената й правота? Хората много бързо превъзнасят собствената си святост. Нека да повярват, че най-добре е да се прочисти както държавата, така и да се прочистят и самите те. Хаосът ще се превърне в желания избавител от една основна крещяща несправедливост.

И къде е най-добре да потърсим спасение, ако не в сферата на образованието, което разпознава стойността на стабилността? Къде е по-добре да се отмие разложението, ако не в едно училище, обгърнато в обятията на Църквата? Хората, ако бъдат добре наставлявани, с готовност ще зарежат всичко онова, което им напомня за тяхното нещастие, всичко онова, което почива върху фалшив фундамент, и ще се втурнат да поверяват колективната си съдба в ръцете на Префектите. По този начин те с желание ще се хвърлят в неизвестното, но неизвестно, което изглежда твърдо вкоренено в едно обричане на добродетелно и дълготрайно управление. Следователно жизненоважно е институциите на образованието да бъдат на място; или ако не са изцяло на място, тогава поне до степен, която ще разбуни и усмири раздразнената тълпа. Защото на хората ще им е необходимо безопасно убежище, в което да се укрият, докато наблюдават как техните шампиони рушат старите институции.

След като образователната сфера бъде радикално променена, първата задача на новата държава трябва да се състои в освобождаването й от най-упоритите елементи от предишния режим. Това, което имам предвид тук, са хората. Преживели хаоса, тези врагове на държавата ще се намират в несигурни позиции, но работа на новите лидери ще бъде да превърнат тези елементи от старото в примери. Покажете ги пред хората като автори на корупцията и разложението и ги оставете подобно на козлите на отпущението да понесат всички грехове на миналото в гробовете си. Трябва да се приложат много усилия за това пречистване, за да могат всички хора да почувстват, че са взели участие във възкресяването на държавата. Освен това такива действия ще окуражат въздържането сред хората като цяло.

Със сигурност може да се заяви, че целта да се всява страх в сърцата на хората си струва. Все пак бъдете предпазливи. Прекалената демонстрация на бруталност може да увеличи страха до опасни размери. Страхът може да бъде еликсир, който, приет в правилна доза, може да разбуди ентусиазъм: Но ако бъде даван в прекалено големи количества, се превръща в ужас, ужасът се превръща в гняв, а гневът — в ненавист и омраза. И както дава мъдър съвет месер Николо, този сорт ненавист е като звяр без господар. Властта е в много несигурно положение, когато ненавистта вилнее по улиците. Следователно Префектите трябва да са сигурни, че процесът на прочистване съответства на текущите обстоятелства и подхранва само частично порочния глад на тълпата. Агресивните им страсти винаги ще крещят за повече кръв. Но внимавайте. Не засищайте изцяло това желание. Дръжте хората гладни. Това е начинът да превърнете страха във възбуда и агресията — в плам.

Историята на Рафаел Ормети ни дава добър пример за това. Фридрих фон Кеслау, човек с изключителни дарования в областта на изграждането на нови държави, завоювал контрола върху Хамбург за известно време, като елиминирал много от враговете си в града и окачил телата им на централния площад, едновременно за да радва и плаши хората. Фон Кеслау не може да не е знаел, че неговите действия ще отприщят дива ярост сред хората, жадуващи за повече кръв. Скоро градът почнал да гъмжи от вилнеещи банди главорези. За да възстанови контрола върху тези диви хамбургци, фон Кеслау изпратил Ормети в града, за да умиротвори тълпата чрез каквито методи счете за необходими. Този Рафаел бил мъж, у когото жестокостта била венчана с ефикасността, и не след дълго всички бандити били усмирени. Жестокостта обаче си има своите ограничения, което било добре известно на фон Кеслау. Нежелаещ да насочва срещу себе си ненавистта на тези свои нови поданици, както и нежелаещ да поема вината на Ормети за всички зверства, извършени от него, фон Кеслау изпратил втори емисар да отстрани Рафаел, чието тяло една сутрин се появило насечено на отделни парчета, като всеки къс бил набучен върху отделно копие пред замъка на Адолф III. Този акт имал двойно влияние: фон Кеслау придобил славата на спасител и вдъхнал на гражданите на Хамбург здравословен страх от новия им господар. За жалост обаче царуването му траяло само няколко месеца, докато Любек си възвърнал отново града, при което тялото на фон Кеслау отишло да прави компания на жестокия си, макар и несретен последовател.