Робърт Шекли - Призрак V

— Загаси ти казвам, иначе ще стане по-лошо!

— Никога!

— Така ли? Айгън, Майгън, Дайгън!

В стаята се шмугнаха три зверчета. Стремително се хвърлиха към лампите и започнаха с апетит да гризат стъклото.

В стаята забележимо потъмня.

Грегър започна да стреля по зверчетата. Но те бяха толкова пъргави, че винаги се изплъзваха, а лампите се разлетяха на парчета.

Чак сега Грегър проумя какво е направил. Тези зверчета не биха могли да угасят светлината. Неодушевените предмети са неподвластни на въображението. Грегър си е въобразил, че в стаята става по-тъмно и…

Собственоръчно унищожи лампите! Подведе го собственото му, разрушително подсъзнание…

Сега вече Тъмнозмей беше пуснат на свобода. Приближаваше се към Грегър, подбирайки тъмните места из стаята.

Бластерът вече беше непотребен. Отчаяно се опитваше да си спомни вълшебната дума… Но вместо това се сети, че на Тъмнозмей не действат никакви вълшебни думи.

Грегър отстъпваше, Тъмнозмей го преследваше. Пътят за отстъпление свърши при сандъка за играчки. Чудовището се надвеси над Грегър, а той настръхна и затвори очи.

Ръката му напипа някакъв хладен предмет. Без да иска, беше хванал водния пистолет. Вдигна го. Тъмнозмей посегна и почти докосна оръжието.

Грегър се хвърли към чешмата и зареди пистолета. После отправи към чудовището смъртоносна струя.

Тъмнозмей се загърчи в предсмъртни мъки и изчезна.

С пресилена усмивка Грегър затъкна пистолета под колана.

Най-подходящото оръжие срещу измислени чудовища — това е водният пистолет.

Звездолетът кацна преди разсъмване. Арнолд се измъкна от него и без да губи време се зае с експериментите. Към обяд приключи и заяви, че съединението без съмнение е Лонгстед-42. Набързо си събраха багажа и излетяха.

Излязоха в открития космос и Грегър разказа на колегата си за нощните преживявания.

— Здраво са те наплашили — тихо, но съчувствено произнесе Арнолд.

След благополучния старт Грегър си позволи скромната усмивка на герой.

— Можеше и по-лошо да е — каза той.

— Това малко ли ти беше?

— Представи си, че Джими Флин беше попаднал тук. Той умееше да измисля истински страшилища. Помниш ли Многоръкият Страшник?

— Помня само, че заради него сънувах кошмари — отвърна Арнолд.

Корабът се носеше към Земята. Арнолд нахвърляше бележки за научна статия на тема: „Инстинктът за смърт на Призрак V; ролята на истерията, масовите халюцинации и стимулирането на подсъзнанието при възникването на физиологични изменения“. После се отправи към кабината да зададе курс на автопилота.

Грегър се свлече на койката, изпълнен с решимост най-после да си отспи. Тъкмо задряма и в каютата се втурна Арнолд със смъртно бледо лице.

— Струва ми се, че в кабината има някой — прошепна той.

Грегър се изправи.

— Не може да бъде. Нали се откъснахме…

От кабината се чу ръмжене.

— О, не! — изстена Арнолд. — Всичко е ясно. След кацането забравих да затворя въздушния шлюз. Все още дишаме въздуха на Призрак V!

На прага на незаключената кабина се появи сив великан. Кожата му бе изпъстрена с червени пъпки. Съществото беше надарено с неизброимо количество ръце, крака, щипки, шипове и пипала, че и две крила за капак. Страшилището бавно се приближаваше, стенейки и бърборейки нещо неодобрително.

И двамата познаха Многоръкия Страшник. Грегър се хвърли напред и хлопна вратата под носа му.

— Тук сме в безопасност — изпъхтя той. — Вратата е херметична. Обаче как ще управляваме кораба?

— Никак — отговори Арнолд. — Ще се доверим на автопилота… Докато не измислим как да изгоним това приятелче… Това пък какво е? — извика той истерично.

Под вратата се процеждаше тънка струйка дим. Грегър се сети:

— Не помниш ли, че Страшникът се промъква навсякъде? Против него няма прегради.

— Всичко съм забравил — призна Арнолд. — Хора ли гълта?

— Доколкото си спомням, само ги прави на кайма.

Димът се сгъстяваше, очертавайки исполинската фигура на Многоръкия. Приятелите отстъпиха в следващото помещение. След няколко секунди димът се появи отново.

— Колко глупаво! — отбеляза Арнолд, докато дъвчеше долната си устна. — Да те затрие измислено чудовище… Чакай! В теб ли е водния пистолет?

— Да, но…

— Дай го!

Арнолд набързо зареди пистолета от мивката. През това време Страшникът отново успя да се материализира. Тръгна към приятелите с недоволно ръмжене. Арнолд изстреля струя вода.