Робърт Шекли - Призрак V

Фърнграум бил арестуван и му се наложило да плати солидна глоба за недобросъвестна адаптация на планетата. Фермерите разтрогнали договора. Фърнграум се изхитрил и предоставил планетата на слънцепоклонници от Опал II.

Те проявили извънредна предпазливост. Изпратили необходимото оборудване, но само с трима членове на сектата, които имали за задача да разузнаят обстановката. Те построили лагер, разопаковали оборудването и провъзгласили планетата за истинския Рай. Предали на Опал II да идват по-скоро и… в този момент се чул сърцераздирателен вопъл. След което настъпила тишина.

На Призрак V долетял патрулен кораб, за пет минути екипажът погребал трите тела и моментално се отправил в открития космос.

— Това ме довърши — продължаваше да разказва Фърнграум. — Сега никой за нищо на света не се приближава до планетата. Капитаните на звездолетите твърдо отказват да кацат там. А аз и до сега не знам какво става.

Той въздъхна дълбоко и погледна към Грегър.

— Ако желаете, заемете се с тази работа.

Грегър и Арнолд се извиниха и излязоха в антрето.

Арнолд тържествено изгука:

— Имаме си работа!

— Да бе… и то каква!

— Нали това искахме — нещо по-трудно. Ако счупим тоя костелив орех — край, закрепили сме се на изходни позиции. Да не говорим, че ни се полага процент от печалбата при експлоатация на Призрака.

— Забравяш едно нещо — на планетата ще отида аз. Твоята работа е проста — седиш си тук и осмисляш готовата информация.

— Ама нали така сме се договорили — напомни Арнолд. — Аз се занимавам с научно-изследователската работа, а ти се справяш с практическите неприятности. Забрави ли?

Грегър просто не можеше да забрави. От деца все той се забъркваше в разни неприятности, а Арнолд си седеше вкъщи и после му обясняваше къде и защо е сбъркал.

— Не ми харесва тая работа — заяви Грегър.

— Ти да не вярваш в духове?

— Не, разбира се.

— Е, с другото ще се справим. Който не рискува, той не печели.

Съдружниците се върнаха при Фърнграум.

За половин час договорът беше готов. Ако успеят — полагаше им се добър процент от печалбата. Ако не — плащат неустойка.

Грегър изпрати Фърнграум до вратата.

— Между другото, сър, как се сетихте да се обърнете точно към нашата фирма?

— Никой друг не се съгласи да работи по случая — отвърна Фърнграум, явно доволен от себе си. — Желая ви успех!

Три дни по-късно Грегър летеше към Призрак V. Докато траеше полета си убиваше времето, като четеше докладите за двата опита за колонизиране на странната планета и изучаваше най-различни доказателства за свръхестествените явления.

От това не му стана по-леко. На Призрак V не бяха открити никакви следи от животни. А доказателства за съществуването на свръхестествени твари и досега не са открити в цялата Галактика.

Грегър обмисли внимателно всичко и докато корабът кръжеше около планетата, той се зае да проверява оръжието. Носеше цял арсенал, достатъчен да подпали локална война и да я спечели.

Ако има по кого да стреля…

Товарният кораб увисна на няколко хиляди метра от повърхността. Капитанът твърдо отказа да се снижи и с един метър по-надолу. Грегър пусна оборудването си с парашути, стисна ръката на капитана и скочи.

След „приземяването“ погледна нагоре. Корабът се носеше към открития космос с такава бързина, сякаш го гонеха всички дяволи на ада.

Грегър остана сам-самичък на планетата.

Провери как оборудването е понесло пътя между кораба и повърхността, след което прати съобщение на Арнолд, че е пристигнал благополучно. Хвана бластера в ръка и тръгна да обиколи лагера на слънцепоклонниците.

Бяха се устроили в подножието на планината, до едно кристално чисто езеро. По-хубави сглобяеми къщи Грегър не беше виждал. Сякаш бяха току-що монтирани — Призрак V се отличаваше с постоянен климат. Но в същото време изглеждаха и много осиротели.

Една от къщите Грегър изследва особено внимателно. В чекмеджетата бе наредено бельо, на стените висяха картини, дори имаше щори на единия прозорец. В ъгъла имаше отворен сандък с играчки, приготвени за децата, които е трябвало да пристигнат с основната група.

На пода се въргаляха воден пистолет, надуваем вълк и пликче със стъклени топчета.

Нощта приближаваше. Грегър пренесе в изследваната къща целия си багаж и се приготви за лягане. Пусна охранителната система. Дори и паяк не можеше да мине през екрана, без да предизвика сигнал за тревога. Включи радарите за охрана на подстъпите към къщата. Разопакова оръжията, сложи голямокалибрения пистолет под възглавницата, а бластера закачи на колана си. Чак след това, леко успокоен, седна да вечеря.