Робърт Шекли - Призрак V

Многоръкият продължаваше да настъпва.

— Спомни си бе! — извика Грегър. — Никой никога не е успял да спре Страшника с воден пистолет!

Отстъпиха в следващата каюта и затвориха вратата. Сега вече само складът ги отделяше от космическия вакуум.

— Не може ли някак да филтрираме въздуха? — поинтересува се Грегър.

— Чуждите газове лека-полека изчезват заедно с отработения въздух, но действието на Лонгстед-42 продължава двадесет часа.

— Няма ли противоотрова?

— Не.

Чудовището се появи отново, и то с не съвсем любезно ръмжене.

— Как да го изгоним? — вълнуваше се Арнолд. — Сигурно има начин! Вълшебна дума? Дървен меч?

Грегър поклати глава и тъжно каза:

— Всичко си спомних.

— С какво да го разкараме?

— Не можеш да го изгониш нито с воден пистолет, нито с прашка, нито с меч, нито с бенгалски огън, нито с димка. С една дума, детският арсенал не играе. Страшникът е абсолютно неизтребим.

— Тоя Флин и неговата развинтена фантазия! Как да се спасим от това пред нас?

— Това ти обяснявам — никак! Трябва само да си тръгне.

В това време Страшникът успя да се извиси с целия си ръст. Грегър и Арнолд се шмугнаха в склада и затвориха последната врата.

— Мисли, Грегър! — замоли се Арнолд. — Няма дете, което да измисли чудовище, от което няма защита!

— Многоръкият не можеш да го убиеш — настояваше Грегър.

Сивото туловище отново се оформи. Грегър прехвърляше в паметта си всички свои среднощни страхове…

Изведнъж — за малко да стане твърде късно — си спомни каквото му трябваше.

Корабът летеше към Земята на автопилот. Многоръкият Страшник беше пълновластен господар на борда. Крачеше из пустите коридори, преминаваше от каюта в каюта, ръмжеше и се пенеше, без да може да намери нито една жертва.

Корабът достигна Слънчевата система и автоматично влезе в орбита около Луната. Грегър внимателно огледа склада, готов веднага да се върне в убежището си. Но зловещото влачене на крака не се чуваше. Нито под вратата, нито покрай стените се виждаше сивкав дим.

— Всичко е спокойно — извика той на Арнолд. — Страшникът е изчезнал.

Бяха прибегнали до най-изпитаното средство против нощни страхове — завиха се презглава с одеяла.

— Казах ти, че водният пистолет не върши работа! — заяви Грегър.

Арнолд го дари с иронична усмивка и скри пистолета в джоба.

— Няма значение. Ще си го оставя за спомен. Ако някога се оженя и имам син, това ще е първия му подарък.

— А, не! На моя ще му подаря нещо по-добро — възрази Грегър и нежно потупа одеялото. — Ето я най-надеждната защита — одеяло над главата.

© 1954 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

Ghost V, 1954

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1409]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37