Робърт Шекли - Призрак V

— Значи според теб съм жертва на халюцинации? — възмути се Грегър. — Уверявам те, че…

— Не е толкова просто. Лонгстед-42 въздейства непосредствено на подсъзнанието. Размразява най-дълбоките страхове — всичко, от което си се страхувал като малък и си потискал в себе си оживява. Именно това си видял.

— А на практика няма нищо, така ли?

— Нищо физическо. Но халюцинацията е твърде реална за този, който я вижда.

Грегър се протегна за недовършената бутилка коняк. Тази новина трябваше да се полее.

— Не е трудно да очистим планетата — увери го Арнолд. — Без особени трудности ще свържем Лонгстед-42 в безвредно съединение. След това сме богати!

Грегър тъкмо се канеше да вдигне тост, когато се сети:

— Ако това са само халюцинации, тогава какво се е случило със заселниците?

Арнолд млъкна за малко.

— Трябва да допуснем, че Лонгстед-42 предизвиква тенденции към самоубийство или убийство. Най-вероятно заселниците са се побъркали и са се убили взаимно.

— И никой не е оцелял?

— Ами да, какво те учудва? Последните от тях са се самоубили или са умрели от самовнушение. Това да ти е последна грижа. Веднага ще подготвя кораба и тръгвам, за да проведа експериментите. Успокой се, след ден-два ще те измъкна от там.

Грегър прекъсна връзката. През нощта си позволи да довърши бутилката. Имаше защо — тайната на Призрак V е разкрита, чака ги богатство и слава. Скоро ще могат да си позволят да наемат хора, които да кацат на разни неадаптирани планети, а той ще си седи в къщи и ще дава инструкции по радиостанцията.

Сутринта се събуди късно и с натежала глава. Арнолд още не беше пристигнал. Грегър опакова оборудването и седна да чака. Привечер корабът с колегата му все още го нямаше.

Грегър седеше на прага и гледаше залеза. После влезе и си приготви вечеря.

Вълнуваше го неразгаданата тайна на заселниците, но реши да не се впряга напразно. Сигурно ще се намери задоволително обяснение.

След вечеря си легна и тъкмо затвори очи, когато дочу деликатно покашляне.

— Привет! — поздрави Хващачът.

Неговата персонална, дълбоко интимна халюцинация се бе завърнала заедно с гастрономическите си намерения!

— Здравей, приятел! — радостно отвърна Грегър. Не изпитваше никакъв страх.

— Хапна ли ябълки?

— О-о, извинявай! Съвсем забравих.

— Е, няма значение — Хващачът се опита да скрие разочарованието си. — Аз пък си нося шоколада.

Грегър ослепително се усмихна.

— Върви по дяволите! Знам, че си само плод на моето въображение и не можеш да ми навредиш.

— Аз не искам да ти навредя — утеши го чудовището. — Просто искам да те изям.

Грегър продължи да се усмихва и остана на мястото си, макар че този път Хващачът изглеждаше прекалено реален. Наведе се и като за начало ухапа Грегър по ръката.

Грегър скочи и погледна ръката си. Имаше следи от зъби! От раната течеше кръв… истинска… неговата кръв!

Сега вече не се съмняваше кой беше хапал, драл и разкъсвал заселниците.

Тогава си спомни и за един хипнотичен сеанс, на който беше присъствал. Хипнотизаторът внуши на пациента, че ще го изгори с цигара и го докосна с върха на молива. За броени секунди на това място се появи обрив — пациентът вярваше, че са го изгорили. Ако подсъзнанието реши, че си мъртъв, значи вече си труп. Ако то каже, че си ухапан — следите са налице.

Грегър не вярваше на Хващача.

За това пък подсъзнанието му вярваше.

Опита се да скочи към вратата. Чудовището му прегради пътя, хвана го с мощните си лапи и се наведе към гърлото му.

Вълшебната дума! Но коя?

— Алфойсто! — извика Грегър.

— Не улучи думата. Моля те, не мърдай!

— Реджнастикио!

— Неточно. Престани да шаваш и всичко ще мине без болка…

— Уоршпелхалилио!

Хващачът зави от болка и пусна жертвата си. Подскочи високо и се разтвори във въздуха.

Грегър се строполи на близкия стол. Спаси се по чудо! Беше на косъм от смъртта! Ама че глупава смърт щеше да е! Само това оставаше — да го довърши собственото му въображение! Добре че все пак си спомни думата. Само Арнолд да ще да побърза…

Отнякъде се носеше сподавен ехиден смях.

Впрочем, не „отнякъде“, а от притворения шкаф. Изплуваха полузабравени спомени — той е деветгодишен, а Тъмнозмей — личният му Тъмнозмей, долна, мръсна и дива твар — се крие зад вратите, спи под леглото и напада само в тъмното.

— Загаси светлината! — разпореди се Тъмнозмей.

— Не си го помислям даже! — заяви Грегър и хвана бластера. На светло Тъмнозмей не е опасен.