Робърт Шекли - И нещо даром

Утилизаторът се носеше през залата. Младшият иконом тъкмо отваряше масивната врата. При вида на бягащата машина ченето му увисна.

— Спрете го! — изкрещя Колинс.

Младшият иконом неуверено пристъпи напред, опитвайки се да прегради пътя на Утилизатора. Машината грациозно се изви, заобиколи го и като стрела се понесе към изхода.

Колинс успя да натисне едно копче и вратата се затвори с трясък.

Утилизаторът обаче бе набрал скорост и мина през нея. Отвън се сблъска с градинската ограда, но бързо възстанови равновесието си и се устреми към полето.

Колинс тичаше след него. Само ако можеше да се приближи…

Утилизаторът внезапно подскочи. Повися няколко секунди във въздуха и падна на земята. Колинс незабавно се насочи към бутона, но машината се обърна, побягна и пак подскочи. Беше на десетина метра над главата на Колинс. После излетя още по-високо, спря, бавно се завъртя и отново рухна.

Джо се изплаши — при третия скок Утилизаторът можеше съвсем да отлети. Затова когато се приземи, той беше готов. Направи лъжливо нападение и в същото време натисна бутона. Утилизаторът не успя да се отскубне.

— Контролът по одушевяването! — тържествуващо извика Колинс.

Раздаде се звук от слаб взрив и машината послушно замря. От одушевяването не остана следа.

Колинс изтри потното си чело и седна върху Утилизатора. Враговете идваха все по-близо. Трябваше веднага да си поръча нещо по-грандиозно, докато не е станало късно.

Набързо си пожела пет милиона долара, три функциониращи нефтени сонди, киностудио, идеално здраве, още двадесет и пет танцьорки, безсмъртие, спортна кола и стадо породист добитък.

Стори му се, че някой изхихика. Огледа се, но наоколо нямаше никой.

Отново се обърна към Утилизатора, но той беше изчезнал.

Колинс се ококори. В следващия миг изчезна и той.

Когато се опомни, видя, че срещу него седи същият този грозен, червендалест мъж. Не изглеждаше сърдит. Видът му беше по-скоро смирен и даже меланхоличен.

Цяла минута Колинс мълча. Жалко, но всичко свърши. Стопанинът и клас „А“ в края на краищата го хванаха. Но все пак беше великолепно!

— Е? — обади се Колинс. — Получихте своята машина. Какво още искате от мен?

— Моята машина? — повтори мъжът и го изгледа с недоверие. — Тази машина не е моя, сър. И никога не е била.

Колинс остана като гръмнат. Втренчено гледаше мъжа пред себе си.

— Не ме правете на глупак, господине. Вие, от клас „А“, искате да запазите монопола си, нали?

Червендалестият остави настрана листа, който разглеждаше.

— Мистър Колинс! — твърдо заяви той. — Казвам се Флайн и съм агент от съюза за охрана на гражданите. Това е благотворителна организация, която не се занимава с никаква търговска дейност. Единствената цел на този съюз е да защитава персони като вас от заблужденията, с които могат да се сблъскат по време на жизнения им път.

— Искате да кажете, че не принадлежите към клас „А“?

— Вие сте изпаднал в дълбока заблуда, сър — спокойно и с достойнство произнесе Флайн. — Клас „А“ не е обществено-социална прослойка, както вие явно си мислите. Това е форма на кредит.

— На какво? — Колинс не повярва на ушите си.

— Форма на кредит. — Флайн погледна часовника си. — Имаме малко време и затова ще се постарая да бъда кратък. Живеем в епохата на децентрализацията, мистър Колинс. Нашата промишленост, търговия и администрация са доста разхвърляни из времето и пространството. Акционерното дружество „Утилизатор“ е много важно свързващо звено. То се занимава с транспорт на благата на цивилизацията от едно място до друго и тем подобни услуги. Разбирате ли?

Колинс кимна.

— Естествено, кредитът се предоставя автоматично. Но рано или късно всичко трябва да се заплати.

Това вече звучеше неприятно. Плащане? Явно обществото не бе така високоцивилизовано, както му се струваше в началото. Никой нищо не спомена за плащане. А сега изведнъж поставиха въпроса.

— Защо никой не ме спря? — разсеяно попита той. — Те би трябвало да знаят, че не съм платежоспособен.

Флайн поклати глава.

— Платежоспособността е нещо доброволно. Тя не се постановява със закон. В цивилизования свят на всеки индивид е предоставена възможността да решава сам. Много съжалявам, сър — той отново погледна часовника си и подаде на Колинс листа, който разглеждаше. — Моля да погледнете този списък и да потвърдите, че всичко е вписано.

Колинс взе листа и прочете:

Един дворец с оборудване 450000000 кр.